Дошло е времето хората да излязат на улицата: Роджър Уотърс

„Какво мисля за това? - Смятам, че времето е дошло хората да излязат на улиците. И ако това бях аз, щях да взема щит със себе си и щях да нося каска, защото тези гангстери ще те убият. Защото както знаем, разпространяващата се практика на тези милитаризирани полиции, националната гвардия от неофашистки режими по целия свят, не е само в САЩ, но и по целия свят. (…) Просто снимайте насилието - това би било вашето най-силно оръжие. Не правете поразии, не чупете прозорците на магазините. Повечето от хората, които правят това, са провокатори. Поне в американските градове. (…) Единственото, за което на управляващите им пука, е собствеността. Не скачайте върху капака на полицейските коли - това е наша собственост и ще ви убием ако го направите. Това е просто кола, на кого му пука, за какво говорите. Това е човешко същество, има живот - но на тях не им пука. Да, правил съм го и заставам зад действията си“, подчерта той.

През 2013 г. по време на концерта си в София, Уотърс ясно заяви позицията си, изписвайки „Оставка“, като подкрепи протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.

От разговора с мен разбра и за протестите днес.

„Българите не са сами в това, то се случва на много, много места из целия свят и аз подкрепям всички тях. И го виждам като началото на огромно глобално движение, но корумпираните клептокрации, точно като в България, където управляващият „елит“ просто краде всичко, докато имат възможност да го правят, използвайки за защита с въоръжените сили и полицията, милитаризират ги - обичайно бедни деца от малки градове без бъдеще, без мечти, без изгледи за образование или работа – „Ето ви оръжие, присъединете се към полицията, присъединете се към армията“…“, изтъкна той. Иконата за поколения бунтари признава, че често общува с политици от цял свят. С удоволствие разказва за познанството и контактите си с Горбачов, когото определя за свой идол. И в тези разговори винаги търси връзката с утопията на Оруел.

„Противопоставянето сега е много по-силно, отколкото в книгата „1984“. Спомняте ли си - краят на романа е дълбоко депресиращ, защото си мислим, че Уинстън Смит е на път да бъде екзекутиран, но той е спокоен и щастлив, защото осъзнава, че битката е приключила, той обича „Биг Брадър“. Това е краят на историята. Това няма да се случи, когато нас ни отвеждат към екзекуцията ни, ние не харесваме „Биг Брадър“, допълва Уотърс.

Завършихме разговора с посланието, че стените, които разделят и ограничават, имат неминуемо една и съща съдба.