Джуров: Като реформатор бях против Людмила и Владко

- Значи това беше заседание на политбюро и секретариата на ЦК?

- Да, политбюро и секретарите, аз го наричам заседание на политбюро. След много внимателно обсъждане, отговорно, очерта се болшинство, че трябва политбюро да приеме оставката на Живков и да се предложи на пленума….

Това са тези 9 души членове на политбюро и секретариата. Те се изказаха ясно и категорично. Останалите бяха малцинство. В протоколите може да се видят точно кои са били.

Живков се опитва и преди, и след 10 ноември да задържи поста държавен глава

- Има някои драматични моменти на самия пленум на 10 ноември. Живков май не е искал да предава властта и се опитал да уговаря свои хора при гласуването да го оставят на власт.

- Колебанието на Живков се прояви и на политбюро, и на заседанието на пленума. Колебание в смисъл, че той имаше желание политбюро и пленумът да го освободят само от поста генерален секретар и да го оставят председател на Държавния съвет. Той се опита чрез някои от участниците в пленума да се добере до решение само оставка от поста генерален секретар, но да си остане като председател на Държавния съвет.

- Дори след решението на самия пленум той се е срещал с различни хора да ги уговаря за подкрепа да остане председател на Държавния съвет. Така ли е?

- След решението на пленума всичко беше съвършено ясно. Там само двама–трима души се изказаха, и то не против оставката, а да се помисли, да не се бърза и т. н.

- А след пленума имал ли е такива срещи, да убеждава да го задържат на поста държавен глава?

- Някои срещи той е имал. С кого - това е вече друг въпрос. Но някои срещи е имал, на които е застъпвал тезата да остане председател. Но пленумът реши категорично да бъде освободен и от двата поста.

- Мнозина смятат, че ако по-рано беше извършена смяната на Живков, сега нямаше да има такива сътресения за държавата?

- Работата не е в това дали по-рано или по-късно. Работата е кога условията по същество са до такава степен назрели, че да се пристъпи към практически действия. А не на кого кога му се е искало.

- А след 10 ноември виждахте ли се с Живков?

- Не.

- По телефона поне говорили ли сте?

- Не.