ЕК: Магистралата през Кресна е излишна

Строителството на магистрала през Кресненското дефиле е напълно излишен харч, сочи писмо на Европейската комисия (ЕК) до Министерството на транспорта у нас. Документът е изпратен още през октомври, но едва сега е стига до медиите, след разкрие на евродепутата Радан Кънев.

В документа се говори за манипулации с данни и необяснимо раздуване на разходите. От писмото  се разбира, че София се е опитала да подведе ЕК за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които трябва да бъдат изградени по магистрала Струма. ЕК посочва още, че „притурките” освен скъпи, са и опасни за живота.  Многото излишни завои създават риск за увеличаване на катастрофите. 

Освен това заради колосално забавяне на проекта най-вероятно може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране обратно в Брюксел. Вместо да представи прогноза за напредъка по години, София е записала, че до 2023 г. "финансовото изпълнение" по проекта ще бъде 41 на 100. Сега рискуваме сами да плащаме всичко за раздутия от нас проект за близо  600 млн. лв. Като добавим към тях 300 млн. лв. от глобата на ЕК за „къщите за тъщи”, то сумата, която плащаме за наказания от Брюксел може да наближи 1 млрд. лв.

В писмото се посочва, че България на практика не е обосновала нуждата от изграждане на многолентов скоростен път през Кресненския пролом. Данните и прогнозите за трафика, които е подала в Брюксел като част от документацията за изграждането на аутобана Струма, сочат, че в този участък от пътя е напълно достатъчно да има обикновено шосе - с по една лента в двете посоки. Прогнозата на София за този участък е, че през 2030 г. оттам ще минават средно едва 12 хил. автомобила за денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен участък в България  АМ Тракия между София и Пловдив, за денонощие преминават средно по 42 614 МПС, а в пиковия  трафик се надхвърлят и 67 000 МПС, сочат данните на АПИ за 2018 г. 

Магистрала Струма също попада сред по-натоварените, но само в участъка Перник-Долна Диканя. А през аутобана, който евентуално ще бъде прокаран през Кресна, дори през далечната  2045 г. трафикът ще бъде под 15 000 МПС за денонощие, предвижда прогнозата на АПИ.

"Този прогнозен трафик е в рамките на капацитета на стандартно единично пътно платно”,  пишат експертите на ЕК. Те приканват българските власти да преосмислят изграждането на магистрала през Кресна, като изтъкват и друга причина за търсене на алтернатива - екологичните ограничения. Българската страна е подценила, че трасето на практика нагазва в защитената зона Натура 2000 и засяга  изчезващи видове, които трябва да бъдат пазени.
Една от най-фрапиращите забележки в писмото от Брюксел е, че има разминавания между проекта на магистралата и придружаващата го оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Например според проекта ще се строят 7 тунела, а в ОВОС фигурират само 5. Мостовете в проекта са с два повече от разгледаните в екооценката. Същите "неточности" са допуснати и при броенето на подлези, надлези, пътни възли и напречни връзки.  Миналата седмица от Зелениете в ЕП беше внесена петиция, която има за цел спирането на строителството през Кресненското дефиле. По всичко личи, че с мотива за екология от Брюксел искат спиране на проекта.

Припомняме, че преди дни  за изпълнител 13.2 км участък от АМ Струма през Кресна беше избран консорциума ЗЗД АПП ЛОТ 3.2.1. В него влизат: Грома холд (бивш. Агромах), Рома холд, Европейски пътища, Водно строителство-Благоевград и  словашката Вахостав-СК.

Избраната от АПИ оферта е 599 млн. лв. с ДДС и е значително по-висока от прогнозната стойност. Заложеният бюджет на проекта бе 533,8 млн. лв. с ДДС. Така данъкоплатците ще се бръкнат по 45,45 млн. лв. на 1 км, а по всичко личи, че цената може да не бъде споделена с Брюксел.