Фермите за норки у нас нарушават закона

Фермите за добив на ценни кожи от норки са в нарушение на действащите законови норми, стана ясно от проведена вчера кръгла маса по инициатива на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). По единодушното мнение на експерти от ЦОРХВ и Природонаучния музей към БАН, подкрепено и от неправителствени организации, американската норка е силно инвазивен вид и отглеждането ѝ крие рискове за биоразнообразието, околната среда и общественото здраве. Наредбата за условията за отглеждане на пернат и космат дивеч пък изобщо не включва американската норка като разрешен за отглеждане у нас вид, но въпреки това през последните няколко години Българска агенция по безопасност на храните, в явно нарушение на действащото законодателство, е издала разрешителни за животновъдни обекти на поне две ферми за норки.

Според д-р Марина Иванова, директор на „Четири лапи“ за България, отглеждането на диви животни за кожите им е крайно неприемливо от гледна точка на етиката, но също така крие огромни рискове за благото на хората и природата: „Американските норки са лесно приспособими, когато се окажат на свобода, нямат естествен враг в природата и поради тази причина са в списъка на стоте най-опасни инвазивни видове на Специализираната група за инвазивни видове. Щетите, които са способни да нанесат на биоразнообразието са огромни,  както и разходите за ликвидиране на популациите им. Не само у нас, но никъде в Европа индустрията не е успяла да гарантира ниво на сигурност, при което да не се допуска норките да бягат от клетките в които се отглеждат. Също така, норките са преносители на редица опасни за човека заболявания и отглеждането им в индустриални ферми крие прекалено голям риск за общественото здраве.“

Според изнесени данни от представители на Съюза на норковъдите, през 2016 г. у нас са произведени около 100 000 кожи от норки на стойност 3.5 млн. лева, като индустрията осигурява работни места за около 40 души. Плановете на индустрията са да достигне нивата на добив на страни като Франция и Ирландия, където годишно се произвеждат около 200 000 кожи от американски норки. От изнесената информация лесно може да се изчисли, че делът на добива на ценни кожи е едва 0.004% от брутния вътрешен продукт на страната ни (92,6 млрд. лв. за 2016 г.), а работните места, които осигурява, покриват нищожните 0.001% от населението в трудоспособна възраст. В същото време цената на кожите от норки постоянно спада на международните аукциони поради навлизането на азиатски производители, а от представената от Съюза на норковъдите информация излиза, че стойността на една кожа от норка, произведена у нас, е около 18 евро – сред най-ниските на пазара, което говори за не особено качествен продукт.

От „Четири лапи“ припомнят, че кожата с косъм губи своите позиции и сред модните дизайнери и производителите на облекло. През септември YOOX Net-a-Porter, един от най-големите консорциуми за търговия с луксозни дрехи и аксесоари обяви, че прекратява продажбата на стоки от ценни кожи и се присъедини към известни марки като като Giorgio Armani, Hugo Boss, H&M, Zara, Pull and Bear, Berschka, Massimo Dutti и още 750 модни компании, които участват в програмата „Търговия без ценни кожи“.

„Въпросът е заслужава ли си да излагаме на риск здравето на хората, околната среда и биоразнообразието в цели региони, за да развиваме една западаща индустрия? Неслучайно Нидерландия - третият по големина производител в Европа – въведе пълна забрана за добива на ценни кожи. У нас също трябва да бъде въведена пълна забрана на добива на кожи с косъм, преди да се е наложило държавата да плаща огромни разходи за щетите, нанесени от тази индустрия,“ категорична е д-р Иванова.

На кръглата маса също така стана ясно, че в село близо до Ямбол функционира ферма за норки, която дори няма регистрация от Българска агенция по безопасност на храните и за чието съществуване не знаят нито в Министерство на земеделието и храните, нито в Министерство на околната среда и водите.