Г-н Борисов, политическият Ви проект е обикновена Cosa nostra: Режисьорът Галин Стоев

Така се появи онази критична маса от образовани и мислещи мъже и жени,

които медийната империя на един местен олигарх презрително нарича «умните и красивите». Това извращаване на великолепната фраза на писателя Георги Господинов е само част от официализираното презрение като средство за диалог с опонента. Именно тази маса, за която всички бяхме убедени, че е окончателно затрита от културния геноцид на Вашата политика, сега е на улицата и, уверявам Ви, те не са нито толкова наивни, нито толкова неориентирани, както на Вас би ви се искало. И когато вече не можете да говорите от позицията на силата, презрението се превръща в подмазване, но никога в диалог, колкото и да се кълнете в обратното. Това в популярната психология се нарича пасивно-агресивен подход, който безотказно осигурява избягване на равнопоставеност в диалога и от там води до липса на такъв.

Според теорията на колапса, една система може да прекара години и години в натрупване на пасиви под видимата повърхност, които в един момент достигат нивото, от което процесите стават необратими. В края на 80-те и политици и граждани вече знаеха, че системата в България не функционира, но на никой не му и хрумваше, че тя може да бъде преобърната. Печално известната реплика за танковете издава този тип неадекватност. Онзи злощастен политик още не беше разбрал, че времената са се сменили. Вие също не разбирате залозите на случващото се, освен разбира се тези, касаещи личните Ви интереси и тези на субектите, които обслужвате. И днес това неразбиране се трансформира в демагогия на тема политическа отговорност. Но все по-малко хора могат да ѝ повярват. Оказа се, че критична маса, способна да обърне статуквото, все пак съществува и това е огромен шанс за иначе измъчения процес на демократизация, който толкова отдавна предъвкваме, че вече се изпразни от смисъл. А вие разчитате именно на това отсъствие на смисъл, на тази празнота и демагогия, защото се храните с тях.