Галъп: За пръв път от 2009 г. насам доверието в правителството е по-високо от недоверието

Увеличават се икономическите страхове

На фона на това, 86.4% от анкетираните през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. По данни на "Галъп" този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 г. и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

Начални положителни сигнали за парламента

В последните години доверието в парламента се запазваше около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.

През януари 2022 г. 31.9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56.9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на "ножицата" между позитивни и негативни оценки в позитивна посока, макар и Народното събрание да запазва първото си място по негативни оценки.

"Това е типичният за старт на мандат "бонус" доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица", посочват от "Галъп".

Радев е с най-висок личен рейтинг

Президентът Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58.5% от българите и неодобрение от 32.1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26.4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг, наред с институции като армията, полицията и църквата.

Президентът е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната.

Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нов премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова.

"В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли", посочват от "Галъп".

Казусът със Северна Македония

Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60.8% от анкетираните са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България.

15.3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Северна Македония да стане член на ЕС, а 7.6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16.3% не могат да дадат отговор.

Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6.1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51.1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34.8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция.

"Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София", подчертават от "Галъп".