“Гримират” рибата и месото в магазините

Въпреки че се намираме насред пости, повечето хора не престават да се хранят с месо и риба. Оказва се обаче, че заради кризата част от тази стока залежава и в много от магазините и ресторантите скъпата храна има "по няколко живота". Тези дни голяма търговска верига трябваше да бракува големи количества черен хайвер от Дания с изтекъл срок .

Най-лесният начин да познаем, че рибен или месен продукт не е ОК е етикет като “акция” или “промоция”. Друг елементарен показател е риба да се продава без глава – 100% това означава, че е рискова за купуване.
Има и по-тънки моменти. Вече и у нас се появяват “гримьори” на риба и месо, които придават на позагубалите лустро артикули търговски вид. Те багрят в свеж цвят продукцията с неотровна боя, за да хване окото на клиента.
По-елементарният начин е месото или рибата да се измият, а после буквално се замазват с помощта на олио.
Използването на “хранителна козметика” може лесно да се установи в домашни условия като се прокара салфетка по повърхността на рибата или месото. Ако по хартията остане кафеникава или червеникава боя, значи продуктът не се препоръчва за консумация. Боята не може да прикрие и друго. Ако натиснете рибата или месото с пръст, и тя се вдлъбне, значи не е прясна, а украсена. Същото можете да установите и в съд с вода. Ако потъва, значи продуктът е свеж, ако ли пък изплува – хвърляйте го в коша или още по-добре се връщайте с него и касовата бележка в магазина. Длъжни са да ви върнат парите!
Спецовете предупреждават също – не си купувайте готвена риба от “топлите” щандове на магазините. Обикновено най-неспасяемите екземпляри попадат там и търсят купувачи вече сготвени.
Друга тема са генномодифицираните риби. У нас е практика с химикали да се променя цветът на пъстървата, за да се продава като сьомга. Специалистите са на мнение, че поне 2/3 от рибата в магазини и ресторанти се продава за един вид, докато всъщност е друг – по-евтин.
Друг трик, който се използва често е удрянето в грамажа. Сигурно сте се учудвали как си избирате голямо парче риба в ресторант, а после то пристига сготвено като размерът му е значително намалял. Обикновено го отнасят келнерите, макар те да нямат вина. Всъщност рибата обикновено се доставя в замразено състояние. Когато се извади от витрината и се сложи за готвене термичните процедури отнемат от 20 до 52% от теглото й, което се оказва вода. Трикът е на замразителите и търговците на едро, а ресторантьорите го компенсират на наш гръб.
Сушито също може да бъде опасно за живота. Отравяния, ослепяване и даже рак на черния дроб са някои от случаите, предизвикани от ядене на сурова риба. Причината са глистите, които заразяват 25% от рибите и няма как външно да се познае, че дадена бройка страда от тях. Все пак големите хранителни вериги имат строг контрол, докато сергиите на пазара няма как да го осъществят. В ресторанта обаче няма как да разберете какъв е източникът на рибата им. Шансът за спасение е 2-дневно замразяване на суровата риба, след което глистите ще са умрели и ние спокойно можем да я хапнем.