Хлябът - по-хубав и по-евтин от миналата година

Хлябът от новата реколта ще е по-хубав и по-евтин от миналата година. Това твърдят експерти от бранша пред 19`. Така левчето в джоба ни става по-силно, защото ще даваме 30 ст. по-малко за насъщния. Вилнеещата криза и добрата реколта дръпна надолу цената на пшеницата, а от там и на хлебните изделия. Пшеницата поевтиня за 12 месеца почти с 36% , сочат данните на Националния статистически институт. Средната цена на житото в момента е 200-205 лева без ДДС, но липсват сделки, защото се очаква да падне под тези нива. Най-хубавият хляб се предлага от малките фурнички, там стоката е със страхотни вкусови качества, твърдят от ''Хранителна индустрия и търговия''. Произвежда се по традиционен начин, като се използват пещи с дърва или мазут. За съжаление все повече от тези семейни хлебопекарни са пред закриване, заради конкуренцията на големите производители, но могат да се намерят в утвърдените търговски обекти. Брашно тип 500 в чували по 50 кг в момента се продава на едро за около 450 лв./тон без ДДС. Причина за понижаването на цената на пшеницата в България е слабото търсене и изключителната реколта у нас, както и в Русия и Украйна. Цените за експорт на хлебна пшеница в тези държави са по-ниски, отколкото на зърното, което се изкупува за вътрешния пазар там. Руснаците купуват житото от производителите си по 185 долара за тон, което съсипва родното производство. Очаква се световното производство на пшеница през тази година да бъде 680 млн. тона. В САЩ са произвели 68 млн. т жито, което е с 12 млн. тона повече от миналото лято, което блокира временно търговията в световен мащаб. Брюксел от своя страна обаче държи на качествените показатели на зърното, а у нас традиционно 70% от него е с лошо качество. Тази година обаче то е с 25% по-добро от 2008 г., сочат данните на НСХБ. ''В условията на пазарна икономика не може да се говори за криза за хляб или хлебно зърно'', заяви преди дни председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов по БНР. Той увери, че цените на хляба са стабилни и в близко бъдеще няма да се променят. Попов обаче алармира, че сивата икономика в бранша е почти 50 на сто. „Просто трябва да се хване цялата верига зърно-брашно-хляб, защото огромните измами тръгват от реализацията на зърното и преработката му в брашно, защото не може България да консумира 900-950 хил. тона брашно, от Националната служба по зърно да констатират, че за миналата година продаденото с фактури брашно е 400 хил. тона'', твърди той.

Средна цена на пшеницата без ДДС:

2004  160 лв.
2005  140 лв.
2006  160 лв.
2007  360 лв.
2008  250 лв.
2009  195 лв.

Родното сирене атакува британския пазар

Поданиците на английската кралицата са готови да излапат огромни количества от родното бяло саламурено сирене. Това стана ясно след официалната среща на н. пр. г-н Стийв Уилиамс, посланик на Великобритания в България с министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. ''България има значителен потенциал, който не е използван напълно  по отношение на износа на храни и напитки за Обединеното кралство'', заяви английският посланик н.пр. г-н Стийв Уилиамс на среща в МЗХ. Съществува уникална възможност за разширяване на пазара във Великобритания на българските млечни продукти - бяло саламурено сирене и кашкавал. Британският пазар бил готов освен това да се отвори за родните месни продукти, като луканката и суджука.

Прекрасното ни гроздето остава у нас

Производителите на грозде не са готови да продават висококачествената си продукция, защото цените в момента са под 30 ст., обяви пред „Фокус Божидар Боев, председател на Асоциация на лозарите и винопроизводителите в Силистра. Тазгодишната кампания ще бъде пагубна, прогнозира той. Няма обявени изкупни цени, очакванията са за 30 ст. за килограм грозде, като 170-180 лв. са разходите по обработката на декар лозе. Боев  посочи, че поради липса на средства за редица мелиоративни дейности, средно се получават по 500 кг плод. При изкупна цена от 30 ст., от които 25 ст. са за бране, 5 ст. за транспортни разходи, печалба няма, каза той. Така на практика родното грозде няма да получи международно признание, защото турското и македонското излезе по-рано на пазара и измести с цени българското. Божидар Боев каза, че според него е необходимо създаване на национален фонд, който да подпомага лозарите, за да не загине поминъкът.