Има ли алтернатива „зеленият сертификат“?

двете гледни точки. Ако за някой най-важна е свободата на движение, той може да се ваксинира и да запази тази своя свобода. За тези, които предпочитат да не се ваксинират остават определени по-строги ограничения. Не можем да кажем, че едновременно „вълкът е сит и агнето е цяло“, но очевидно в ситуацията вълкът не може да бъде по-сит и агнето да бъде по-цяло.

Служебното правителство въведе новите ограничителни мерки сякаш изведнъж и от нищото. От тази гледна точка те изглеждат изненадващи и особено извънредни. Всъщност кабинетът работи по план, разписан през лятото, който предвижда определени действия в зависимост от степента на заплаха – брой заразени хора, брой хора приети в болница, брой направени тестове и съотношенията между тези показатели. Проблемът е в това, че случаите за кратък период от време нараснаха изключително рязко и сравнително бързо стигнахме до по-лош сценарий и респективно до по-сериозни мерки.

Но видимият и по-голям проблем за България през тази есен е ниската степен на ваксинация. Паралелите със съседна Румъния се налагат от само себе си. Почти същият нисък дял на ваксинирани сред населението от около 20 % и дори още по-сериозен натиск върху здравната система и препълването на болниците с тежки случаи на Ковид.

Основната причина за нежеланието на хората да се ваксинират е липсата на доверие в здравната система и развиващите се от началото на пандемията конспиративни теории. Оставяме на страна доколко има истина в конспирациите. Показателното в случая е, че ограничителните мерки и ваксинацията се прилагат навсякъде – от САЩ, през Европа, до Русия и Китай. Можем много да говорим за системните и дългосрочни причини българите да не вярват на своята здравна система. Част от проблема е и недоверието в държавата като такава. Но в случая с пандемията са от значение и ситуационните фактори.

Не само в България, а навсякъде по света преди масовото производство на ваксините всяка следваща Ковид вълна беше по тежка от предишната. Това показват и данните от у нас – тази пролет негативните рекорди изпревариха тези от миналата есен, а миналата есен ситуацията беше далеч по-тежка, отколкото през пролетта на 2020, когато Ковид се появи в Европа за първи път.

Именно първата вълна създаде условията за последвалите проблеми. Преди още да се е появил и един заразен у нас медиите създадоха масова психоза. В ситуация с пренебрежим брой заразени и много малко смъртни случаи правителството въведе пълен локдаун. В България показателите на заразяване и смъртност останаха ниски и през лятото.

Всъщност в почти цяла Източна Европа първата вълна не нанесе съществени поражения. Според някои експерти причината беше задължителната за всички от годините на социализма ваксина БЦЖ и сигурно е било така. Но тогавашните управляващи почти се окичиха с лаври за успешното справяне с пандемията. Това изигра на българските институции много лоша шега.

Хиляди български семейства платиха социалната цена на първия локдаун, който се оказа абсолютно безсмислен и неадекватен като мярка. Но хора загубиха работата си, бизнеса си, спестяванията си. Компенсациите от страна на държавата закъсняха и не бяха достатъчни. Всички тези хора се почувстваха жертва на една огромна измама, в каквато се превърна за тях пандемията. Тяхната гледна точка беше възприета от много други наши сънародници, които с основание им съчувстваха.

По тази причина, когато миналата есен наистина имаше далеч по-сериозна заплаха и много по-големи основания за сериозни мерки, управляващите тогава се въздържаха да въведат. Наложи им се да търсят баланс между оцеляването на потърпевшите от болестта и социалната цена на едно ново пълно затваряне, която българското общество не можеше да плати. През есента на 2020 година държавата и управляващите вече бяха „лъжливото овчарче“, на което никой не вярваше, че има реален проблем.

Тази цена за локдауна при първата вълна ние плащаме и днес. Хората не вярват на мерките и на необходимостта от ваксинация, въпреки че високи цели за ваксиниране на почти цялото население си поставят не само САЩ и Западна Европа, но и една Русия, а в Китай вече има над 1 милиард ваксинирани.

Едни хора в България са много недоволни от първата сериозна ограничителна мярка на служебното правителство и активно протестират против усилието на властта да стимулира ваксинационния процес. В същото време друга група хора тихо скърби за своите близки – над 23 хиляди са жертвите от пандемията по официални данни. Изборът между „живота“ и „свободата“ едва ли е толкова прост, колкото изглежда и от двете гледни точки.

Абстрактният разговор за свободата и ограниченията в литературата тече от няколко хиляди години и едва ли ще му намерим решение в рамките дори на една пандемия дори за 2 години. Всъщност „зеленият сертификат“ представлява търсене на тънкия баланс между различните гледни точки в особено дълбоко разделеното българско общество. Нито едната, нито другата група, харесват това междинно решение. Самото то дава най-вече избор, което означава и някаква свобода, защото свободата е преди всичко възможност да избираме.

 
Боян Балев

--