Изминалата гореща вълна беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние

• Метеорология
• Николай Петков
• 26 July 2024

Летата в Пловдив ще са със 7,5 °C по-горещи и 18% по-сухи след 60 години, ако не предприемем действия за смекчаване на климатичните промени

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. В момента следва магистратура специалност “Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт.

Проучване, публикувано тази седмица установи, че горещата вълна, която премина през Югоизточна Европа и България е била по-интензивна в следствие на предизвиканото от човека изменение на климата. Необичайно горещото време застраши човешкото здраве и стана причина за множество пожари. Екстремното явление не беше единственото за тази година – гореща вълна имаше и през месец юни, който беше рекордно топъл за нашата страна от поне 1930 г. насам, както и в света за последните 144 години. На 21 юли беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания и само ден след това, на 22 юли, рекордът беше подобрен, като средната температура на Земята беше 17,15 °C. При затопляне на Земята с 3 °C броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се утрои в сравнение с 1,5 °C.

Известно е, че екстремните метеорологични явления нарастват в резултат на климатичните промени, както и че горещите вълни ще се случват по-често и ще са все по-интензивни и продължителни. И наскоро станахме свидетели на такова явление. 

Проучване установи, че горещата вълна в Югоизточна Европа беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние 

По рано този месец Югоизточна Европа преживя продължителна гореща вълна, като нейният пик беше между 17 и 19 юли. Температурите на Балканския полуостров бяха с до 7 °C по-високи от обичайното и почти нямаше валежи в този период. Горещата вълна беше с до 3 °C по-топла поради човешкото влияние. Това са водещите изводи, направени от атрибутивно проучване, публикувано на 25 юли в научната платформа ClimaMeter, която цели да определи човешката роля за отделни екстремни явления. Анализът е направен като са разгледани подобни метеорологични явления за района и са сравнени явленията през 21 век (2001 – 2023 г.), с такива, които са се случили в края на 20 век (1979 – 2001). Един от важните изводи на проучването е, че такъв тип горещи вълни вече все по-често ще се случват и през юни, като преди това тяхната поява е била сравнително рядка. Друг важен извод е, че

явлението не е нетипично, но причинените от човека климатични промени са изиграли ключова роля за по-високите температури, докато ролята на естествените климатични колебания е била минимална.

Фигура 1: Резултатите от анализа на ClimaMeter на горещата вълна през юли 2024 г, за дните от 17 до 19 юли 2024 г. Ляво – доколко тази гореща вълна е била причинена от предизвиканите от човека промени в климата. Дясно – доколко е имало сходни събития в миналото. Източник.

Фигура 2. Резултатите от анализа на ClimaMeter на горещата вълна през юли 2024 г. за дните от 17 до 19 юли 2024 г. Горе са представени темепратурните отклоненията от средното за 1979 до настоящето, а долу – разликата между настоящия период (2001 – 2024) и миналото (1979 – 2000). Източник.

Горещата вълна над Източното Средиземноморие през юни, която засегна и България, също е била с 1,5 °C по-топла заради предизвиканото от човека изменение на климата,

според друг анализ на научната организация ClimaMeter, публикуван на 18 юли 2024 г. Те са изследвали горещата вълна, която се случи между 11 и 14 юни т.г. и са я сравнили с други горещи вълни, наблюдавани преди това в тази част на света. 

Вече бяха публикувани данните и знаем, че в България изминалият месец юни беше най-топлият от поне 1930 г. насам, като беше надминат предишният рекорд от юни 2012 г. Пълните данни за лятото от тази година ще има едва след месец август. Досега най-горещото лято в България е било през 2012 г., последвано от 2007, 2023 и 2017 г. 

Необичайно горещото време през юли имаше силно негативни последици, като хиляди хектари земи изгоряха в Северна Македония, Албания, Гърция и България. 

У нас горещата вълна започна след 5 юли, като най-топло беше на 17 и 18 юли, когато Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) издаде код “червено” за много опасно време. 

В някои станции бяха отчетени температурни рекорди, като например в Русе и Сандански, когато на 17 юли бяха измерени температури от по 41 °C, а във Варна максималната температура достигна до 36 °C. В Сандански максималната температура беше над 40 °C в продължение на 9 дена. По време на горещата вълна в страната имаше стотици пожари. В близост до Варна пожарите наложиха временно затваряне на автомагистрала “Хемус” на 15 юли. Сериозно пострада село Воден в Ямболско, като пламъците засегнаха 35 къщи, от които 15 напълно изгоряха. A в село Отец Паисиево в Пловдивско пожарът изпепели 30 къщи. Големи пожари имаше и в Старозагорско (Фиг. 3). 

Фигура 3. Спътникова снимка от 18 юли на изгорели площи в Старозагорско. Източник: Коперник.

Въпреки че повечето пожари се причиняват от човека, климатичните промени влошават условията за тях – периодите през годината, през които могат да възникнат пожари се удължават, а по-горещото и сухо време благоприятства горенето на по-големи площи за по-дълго време.

Точната оценка на човешките жертви от тази гореща вълна е трудна на този етап, но се знае, че горещите вълни са най-опасното екстремно явление, което значително обостря здравословното състояние на хората, като особено уязвими ще бъдат са представителите на уязвими групи като безработни, бедни и др. Оценката сочи също, че България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно.

В региона на Източна Европа също имаше редица последствия от юлската гореща вълна

В Унгария второто по големина летище в град Дебрецен трябваше временно да затвори поради „термично натоварване“ на пистите си. Главният изпълнителен директор на унгарската национална железопътна компания заяви, че вагоните, които са на по 40-50 години, не са проектирани за настоящите климатични условия. В Румъния болниците изпитваха чести прекъсвания на електрозахранването поради силната нужда от охлаждане с климатици. В някои райони на Гърция в продължение на 14 дни температурата надхвърляше 40 °C, което наложи затварянето на Акропола за няколко часа. За 14 италиански града беше обявен „червен код“ заради горещините и влажността. В Сицилия работата в селското стопанство и строителството беше забранена между 12:30 и 16:00 ч. 

Освен изминалата гореща вълна, тази година се наблюдаваха и други случаи на необичайно топло време в Северното полукълбо, като например тази в Югоизточна Азия от края на пролетта, в САЩ от началото на юли 2024 г.

На 22 юли 2024 г. беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания – 17,15 °C 

Предишният най-топъл ден беше на 21 юли, когато средната температура на Земята беше изчислена на 17,09 °C. А вече през последните 13 месеца светът е по-топъл с над 1,5 °C от средното от края на 19 век, което поставя определената за безопасна граница на затопляне от 1,5 °C от Парижкото споразумение под въпрос.

Фигура 4. Среднодневната глобална температура през 2023 и 2024 г., сравнена със средната температура за периодите 1940 – 2002 г. и 1991 – 2020 г. Източник.

Причинените от човека климатични промени са основната причина за увеличението на силата и честотата на горещите вълни в 80% от районите на Земята през последните десетилетия, според последния доклад на IPCC. Според панела, в Европа се наблюдава тенденция на увеличение на топлинния стрес от 1973 г. насам, като той ще продължи да нараства в бъдеще при всички сценарии за климата, особено в южните райони на континента. Това ще доведе до редица последствия, в това число здравни, икономически, социални и за околната среда. 

Затоплянето в Европа ще продължи да бъде по-бързо от средното за света, като ще има отрицателно въздействие върху южните региони, с увеличаване на нуждите от охлаждане и загуби за селското стопанство. При затопляне на Земята с 3 °C броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се утрои в сравнение с 1,5°C, според данните на IPCC.

Какъв ще бъде климатът в българските градове след 60 години?

Наскоро започна работа една нова инициатива – Fritzlab, която представя резултати от анализи за по-големи градове по света, в това число и за България. При анализа се прави сравнение между отделните градове, като се показва как ще се измени в бъдеще климатът на един град и на кой съвременен град ще прилича. Например, климатът на Пловдив, Варна и Бургас след 60 години се очаква да бъде най-близък до този на село Неа Врасна в Гърция (Фиг. 5). При сценарий на високи емисии 

в Пловдив летата ще са със 7,5 °C по-горещи и 18% по-сухи, а зимите с 4.9 °C по-топли от настоящето. 

Фигура 5. Как ще се промени климатът на град Пловдив след 60 години? Източник

В София очакванията са климатът след 60 години да прилича най-много на този на град Щип в Северна Македония, със затопляне на летния сезон със 7°C и намаление на валежите с 18%. Като цяло, при бъдещо затопляне климатът на нашите градове се очаква според повечето климатични сценарии за бъдещето да прилича на съвременния от градове в Северна Македония и Северна Гърция – по-високи температури и по-малко валежи през лятото. Тези промени ще имат влияние и върху растителността – ако днес имаме широколистни и смесени гори, то след такова затопляне е вероятно да преминем към по-голямо наличие на средиземноморска растителност, което със сигурност ще повлияе и на земеделието ни. 

Летният сезон по морето ще се удължи, докато намаляващият сняг силно ще застраши зимните ни курорти. Ще има и много други въздействия, повечето от които ще са негативни.

Климатичните промени стават все по-очевидни, тъй като те увеличават вероятността за поява, както и силата на екстремните явления. Атрибутивните анализи напълно потвърждават този факт. Освен мерки по смекчаване, критични ще бъдат мерките по адаптация на обществото към променящата се среда – преди всичко към горещите вълни и пожарите, както и към по-сухо време през летния сезон.