К19 не е смъртоносен, колкото напролет: Оксфордският епидемиолог П.Марков

постепенно са станали по-предпазливи. От трета, епидемиолозите в Западна Европа разбраха огромния епиемиологичен риск, присъщ на домовете за възрастни хора и заедно със самите домове въведоха модели на работа редуциращи риска от внасяне на инфекция.
Понижената смъртност сега в сравнение с пролетта, освен основната си функция - спасяването на хиляди човешки животи, е важна и по друг начин. Тя демонстрира ползата от усилията да се пазим от заразяване в ранните етапи на епидемията и оборва погрешната логика от преди месеци, която гласеше: „Какъв е смисълът да стоим заключени по домовете си? Ако вирусът е толкоз заразен, като се отменят мерките и излезем, пак рано или късно ще го прекараме.“ Ето това е смисълът: за човек, който живее във Франция например, и се зарази с вируса, шансът да оцелее е вероятно няколко пъти по-висок сега, в сравнение със заразяване през март. С времето научаваме все повече за вируса, все по-ефективно се предпазваме от заразяване и все по-успешно лекуваме болестта. Този процес на напредък в превенцията и лечението тече активно и в момента. Затова предпазването от заразяване е особено важно – колкото повече го отлагаме, толкова по-нисък е рискът въобще да се случи в бъдеще, и толкова по-нисък е рискът ако се случи, да завърши с тежко протичане или смърт.
И сега малко за България – нека погледнем средния брой потвърдени заразени в страната. Тук също има добра новина. Тя е, че средните стойности на броя заразени продължава да е 20 до 30 пъти (!) по-нисък отколкото във Франция и Испания например. Този сравнително нисък брой заразени в България е важен, както директно, чрез съпътстващите го ниски нива на заболевемост и смъртност, така също и с поддържането на относително нисък епидемичен потенциал за следващите седмици.
В същото време, има и не чак толкова радостни признаци. Тук могат да се изброят много късият, почти липсващ светъл период между първата и втората вълна в България, и неколкократно по-високият втори пик".