Как се печелят €93 000 за 3 дни от премиерство

С какво се увенча краткото, но болезнено премиерстване на Томас Кемерих, който остана на поста министър-председател на Тюрингия само от ден до пладне?

За това време обаче успя да се превърне в „притча во языцех“ и да предизвика национален скандал в Германия, тъй като бе избран не с друго, а с гласовете на популистката Алтернатива за Германия (добавени към тези на неговите съпартийци и на християндемократите на Меркел). И докато ХДС е партньор по традиция, новопоявилият се съюзник в лицето на Алтернативата взриви духовете до такава степен, че се заговори за реставрация на фашизма. Тъй като през 1930-а година именно Тюрингия става първата провинция, в чието управление се включват нацистите.

Възмущението се изля от всички нива, включително от най-високото – макар на посещение в Африка, канцлерката Меркел тутакси нареди на Кемерих да се оттегли, което естествено стана, макар по телевизията да нарекоха оставката „изненадваща“. А коментарите продължават да текат интензивно няколко дни след събитието.Паралелно продължават да текат и уволнения – последно на пълномощника на федералното правителство за „новите“ източни провинции Кристиан Хирте, също от Тюрингия и заместник-председател на местната организация на ХДС. Похвалният туит, с който посрещна избора на Кемерих, му изяде главата като пълномощник на правителството, макар да се твърди и, че не тази била основната причина: „Сърдечни поздрави! Твоят избор като кандидат на центъра показва още веднъж, че в Тюрингия е сложен край на досегашното „червено-червено-зелено“ (б.р.социалдемократи, леви и зелени) управление“.С което всъщност резюмира (и оправдава) коалирането с когото и да било от другия полюс. Но на по-високо от провинциалното ниво този компромис на всяка цена, „обединил“ ХДС и либералите с принципно омразната им Алтернатива за Германия, се оказа твърде голям и недопустим.

И на компромисния министър-председател Кемерих му се наложи бързо-бързо да напусне поста („Здравей и чао“, както гласи едно от заглавията в медиите), но пък не с празни ръце. Благодарение на обстоятелството, че е бил макар и за кратко премиер на Тюрингия, на Кемерих му се полагат по закон най-малко 93 000 евро – заплата и обезщение. Самият той твърди, че щял да се откаже от парите, но това може и да се окаже невъзможно. При това положение средствата предстои да бъдат дарени за благородни каузи – като например за довършване на преодоляването на последствията от диктатурата на Германската единна социалистическа партия в ГДР.

„Най-после един плешивец, който е внимавал по история“, бе предизборното мото на Кемерих. А сега самият той влиза в историята (поне донякъде) – като „фиаското от Ерфурт“. Първото доказателство – ще присъства като тема в предстоящото съвсем скоро карнавално шествие в Кьолн. Междувременно и от страна на управляващите, и от страна на опозицията все повече се настоява за нови избори в Тюрингия. Заради които обаче местният Ландтаг трябва да се разпусне, ако в него се съберат достатъчно гласове за целта – нещо, което за момента изобщо не е сигурно.