Как завистта физически ни разболява и как да се лекуваме от нея

Завистта е съвършено естествено чувство, което е присъщо на всеки човек, а пълното й отсъствие е знак за патология – т.е. не е нормално, твърдят психолозите. Ние не можем да я елиминираме 100%, но трябва да я контролираме. Как? Да правим разликата между онова, което чувстваме и начина, по който действаме. Трябва да се въздържаме от второто.

Натуралността на завистта е доказана с опити с маймуни. При предоставяне на банан на една и краставица на другата, с която дели подслон, втората маймуна след дни започва да нервничи и да недоволства. Независимо, че не е останала без храна.

Всеки може да го забележи и при децата още, докато са 2-3-годишни. Ако две от тях получат различно количество или качество на даден продукт, ощетеното дете се възпротивява.

И в двата случая разбираме, че несправедливостта поражда завист, а тя – негативна реакция, изразена в действия.

Ако не успяваме да контролираме чувството на завист, рискуваме своето психическо и физическо здраве. Също съвсем естествено. Причината е, че тя поражда стрес, който пък от своя страна води до аларма за организма, а оттам - повишено отделяне на хормони. Те активират напразно имунната система за защита от враг, който не съществува.

Понеже организмът винаги търси своя баланс, той експлоатира имунната система и при появата на истински враг, тя вече е „изморена” да се съпротивлява. Това пък, от своя страна, ни прави по-лесни за разболяване, тъй като естествената ни защита е рязко редуцирана от ненужния стрес на завистта. Следват неприятни физически и психически заболявания.

Как можем да се лекуваме от завист?

Лекът е в самопризнанието, че я изпитваме Признанието пред себе си води до спадане на нивото на тревожност, отделянето на хормони и запазване на имунитета ни. Това е на физическо ниво. На психологическо пък трябва да приземим анализа, постоянното обмисляне, което поражда завистта, към обективните си възможности и да се спрем да завиждаме за неща, които няма как да станат наши. Трябва да се фокусираме върху естествени и постижими цели.

Именно тогава черната и разболяваща ни съвсем буквално завист става бяла завист. За нея евреите, тези толкова хитри и преуспяващи хора имат даже специална дума. Тя определя стимулиращата роля на завистта – нашата митовация да успяваме. Когато успеем, ние забравяме завистта, защото тя се корени именно в конкурентната среда, в която живеем и допълнително се подсилва от социалните медии, където мнозина демонстрират изкуствени постижения и щастие във всякакви области.

Завистта поражда и обратна сила. Има немалко хора, които се страхуват от чуждата завист и породените от нея злонамерени действия. Именно този страх, осъзнат или не, ни кара често да отричаме, да отхвърляме комплименти, да крием успехи, пари, постижения. Това е естествен наш отговор на съмнения и подозрения, които най-често основателно имаме към определени или към повечето хора именно заради закономерната им завист.

А завист ли е ревността?

На този въпрос отговаряме утре!