Комерсант: Изведоха Дания на предни позиции в НАТО

Изборът на САЩ в полза на датчанина Андерс Фог Расмусен потвърждава курса на администрацията на Барак Обама към „рестартиране“ на отношенията с Русия. Назначаването на представител на Източна Европа на поста генсек на алианса би се отразило негативно на неговите отношения с Москва, коментира “Комерсант“.

САЩ се спряха на кандидат за поста нов генерален секретар на НАТО, изказвайки се в подкрепа на датския премиер Андерс Фог Расмусен. Тъй като гласът на Вашингтон има ключово значение при утвърждаването на ръководител на алианса, а датският премиер вече о получил подкрепата на европейските мастодонти – Германия, Великобритания и Франция – изборът на нов генерален секретар на НАТО е фактически предрешен. Претендиращите за този пост представителите на източноевропейските страни, характеризиращи се с антируски възгледи, ще трябва да почакат. Западът, изглежда, е решил да не дразни Москва. “САЩ са взели решение. Те ще подкрепят Андерс Фог Расмусен“, заяви в събота пред журналисти високопоставен европейски дипломат в НАТО. Анонимен представител на Белия дом потвърди това изказване. Както уточни този източник, решението в полза на г-н Расмусен е взето след приключването на неотдавнашното пътуване в Дания на съветника на американския президент по националната сигурност генерал Джеймс Джоунс. Пълномощията на настоящия генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер изтичат през юли. Но борбата за висшия граждански пост в алианса тече вече няколко месеца. За кандидати се спрягаха норвежкият министър на външните работи Йонас Гар Стере, бившият министър на отбраната на Великобритания Дес Браун и даже канадският министър на отбраната Питър Маккей, макар поста на генерален секретар на НАТО да е традиционно запазен за европейците. Особени аспирации към креслото на ръководител на алианса имаха новите членове, представляващи Източна Европа. Така, България предлагаше бившия външен министър Соломон Паси. Но по-големи шансове имаше неговия полски колега Радослав Шикорски. Преди пет години Варшава вече беше издигнала на този пост генерален секретар на НАТО на бившия президент на Полша Александър Квашневски, но през 2004 г. той беше изпреварен от холандеца Яп де Хоп Схефер. Според експерти, настоящият избор на САЩ в полза на датчанина Андерс Фог Расмусен потвърждава курса на администрацията на Барак Обама към „рестартиране“ на отношенията с Русия. Назначаването на представител на Източна Европа на поста генсек на алианса би се отразило негативно на неговите отношения с Москва. Новите членове на НАТО, присъединили се към блока през последните десет години, се обявяват за по-нататъшно разширяване на алианса, на първо място за сметка на Украйна и Грузия. Руските власти многократно са подчертавали, че такъв сценарий ще доведе до необратими последици и ще изиска от Русия „съответната реакция“ на приближаващите се към нейните граници военни инфраструктури на блока. Андрес Фог Расмусен се отнася по-сдържано към разширяването на НАТО, макар в Европа да се смята за „проамерикански“ политик. Датският политик беше един от първите, които през 2001 г. изцяло подкрепиха провъзгласената от САЩ война с международния тероризъм и санкционираха изпращането на големи военни контингенти на кралството в Афганистан и Ирак. „Във войната с терора ние трябва да защитим демократичните държави“, често повтаря датският премиер. Освен САЩ кандидатурата на Андерс Фог Расмусен се подкрепя от Германия, Великобритания и Франция. Останалите членове на алианса също нямат против него принципни възражения. Изключение прави само мюсюлманска Турция. Анкара не е забравила скандала с публикуването на карикатурите на пророка Мохамед в датските медии през 2005 г. Датският премиер тогава отказа да осъди журналистите, позовавайки се на свободата на словото. В Турция до ден днешен чакат от господин Расмусен извинения. Впрочем, както заяви пред журналисти източник от НАТО, „по този въпрос /утвърждаването на генерален секретар/ Турция едва ли ще пожелае да остане в горда изолация“. Очаква се, че официалното име на бъдещия генерален секретар да бъде посочено на срещата на НАТО на 3-4 април. Информацията е цитирана от БГНЕС.