Краят на Лудогорец или пореден лош късмет за Домусчиев

"Богатите също плачат" е любима максима на публиката в държава, където по най-пресни данни повече от 5 млн. души са под социалния минимум, а половината от тях - и под границата на бедността или така наречения екзистенц минимум - минимум на съществуването. По тази причина провалът на Лудогорец в евротурнирите след цяла петилетка на бляскаво присъствие в клуба на богатите футболни отбори на Европа вероятно мнозина го приемат като новина в тази графа. Още повече, последните седмици са белязани с липса не само на футболно щастие (според любимото клише на ресорните коментатори) за собственика - олигарха Кирил Домусчиев. Само преди дни, заради мощна вълна на обществено недоволство, не мина пробутаният от управляващите законопроект, който щеше да му опрости 58 млн. лв., дължими поради неизпълнени приватизационни ангажименти по линия на Българския морски флот - властта сериозно се уплаши да не падне заради услугата към олигарха.

Напомняме само един забавен детайл от сделката за БМФ, започната от кабинета Костов и завършена от Тройната коалиция - според нея цели два етажа от сградата на Министерството на транспорта станаха собственост на бизнесмена и бяха оценени на седемцифрена сума - 1 млн.евро или 2 млн.лв, които държавата плати, след като беше осъдена да го стори. Става въпрос за петия и седмия етаж от сградата на ъгъла на ул. Гурко и ул. Дякон Игнатий на жълтите павета в самото сърце на София, позната на старите граждани като Кулата на Пенчо Кубадински. На човек няма как да не му хрумне още една поговорка в този смисъл, според която "Най-добре се смее, който се смее последен", защото пак съдът постанови бизнесменът да върне 58 млн. лв. на държавата по приватизационните им уговорки...

Докато нареждаме, нека обаче да си спомним какво е Лудогорец. Това е единственият отбор, който за 80 години успя дълготрайно (от 2011 г. насам) да разбие двуполюсния модел в българския футбол, да се представи на толкова високо ниво в Шампионската лига в този неин формат, а и в Лига Европа, да покаже, че от този спорт дори у нас може да се печели, а не да се затъва в дългове, да създаде екип, който не се разби при няколко треньорски смени. Все неща, които звучат като истинско чудо на фона на известната безрадостна картинка по зелените терени у нас. Разбира се, това се дължи главно на собственика Домусчиев, взел от нищото треторазрядния тим от дълбоката провинция - Разград...

Преди да обявим края или началото на края на приказката Лудогорец, нека да бъдем справедливи, а не отмъстителни злобари, които много обичат да наритват падналия.