Макрон затвърди политическото си наследство със забрана на социалните мрежи за деца под 15 години

Френският президент Еманюел Макрон постигна една от най-значимите победи през втория си мандат, след като парламентът окончателно одобри закон, който забранява на деца под 15 години да използват социални мрежи,п съобщава европейското издание на Политико.

„Обещах го и вече е факт – от началото на новата учебна година социалните мрежи ще бъдат забранени за лицата под 15 години“, написа Макрон в социалната мрежа X.

Така Франция става първата държава в Европейския съюз, която въвежда подобна забрана. От 1 септември платформи като TikTok, Instagram, Facebook и Snapchat ще бъдат задължени да въведат надеждни системи за проверка на възрастта, за да не допускат достъп на деца под 15 години.

Законът беше окончателно приет, след като депутатите се съгласиха Европейската комисия да наблюдава ключови елементи от прилагането му, така че текстовете да отговарят на европейското законодателство. Това позволява мярката да влезе в сила още в края на август.

За Макрон това е кулминацията на многогодишна политическа кампания.

През цялото си президентство той твърди, че социалните мрежи допринасят за поляризацията във френското общество. Това убеждение се засили след протестите на „Жълтите жилетки“ през 2018 г., както и след безредиците през 2023 г., избухнали след смъртоносната полицейска стрелба срещу тийнейджъра Наел Мерзук.

Темата придоби и личен характер за държавния глава, след като той и семейството му нееднократно станаха обект на онлайн атаки, включително фалшиви слухове за брака му и кибертормоз срещу първата дама Брижит Макрон.

През пролетта на 2024 г. Макрон създаде експертна комисия, която да оцени влиянието на екраните върху развитието на децата. Въпреки че управлява без парламентарно мнозинство, той прецени, че регулирането на социалните мрежи е една от малкото теми, способни да съберат широка политическа подкрепа.

„Той превърна този въпрос в приоритет, съизмерим със законопроекта за асистирания край на живота или с бюджета за отбраната“, заяви депутатът от партия „Хоризонти“ Лоран Марканжели.

На европейско ниво Макрон също се утвърди като един от най-активните поддръжници на възрастови ограничения за достъп до социалните мрежи.

„Много държави последваха нашия пример. Колкото повече страни въведат подобни ограничения, толкова по-ефективно ще можем да регулираме платформите“, коментира представител на Елисейския дворец.

Политически и юридически препятствия

По пътя към приемането на закона Макрон срещна съпротива дори в собствения си политически лагер. В края на 2025 г. бившият премиер Габриел Атал, който вече е кандидат за президентските избори през 2027 г., също превърна темата в свой основен приоритет.

Допълнителни затруднения дойдоха от Сената, където законопроектът беше оспорван основно по юридически причини. Сенаторите предупредиха, че някои текстове могат да противоречат на конституцията – опасения, подкрепени и от становище на Държавния съвет, който е върховен административен съд и консултативен орган на правителството.

Според високопоставен представител на Сената Елисейският дворец е настоявал законът да бъде приет преди 1 септември, а Макрон е губел търпение, без да отчита възможността за обжалване пред Европейската комисия или Конституционния съвет.

В крайна сметка сенаторите отстъпиха, след като получили неофициални уверения, че Държавният съвет няма да блокира окончателния вариант на закона.

Натиск върху платформите

Крайният срок – 1 септември – поставя сериозен натиск върху технологичните компании и регулаторите.

Представител на голяма дигитална платформа коментира, че изискванията се въвеждат прекалено прибързано. Според него системите за проверка на възрастта са технически сложни, срокът е твърде кратък, а новите правила ще изискват потребителите да предоставят чувствителни лични данни, за да удостоверят възрастта си.

Френското правителство насрочи нова среща с представителите на платформите на 23 юли, за да обсъди как ще бъдат изпълнени новите изисквания.

Подкрепа от Брюксел

Макрон получи неочаквана подкрепа и от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Още от май 2025 г. Франция, заедно с Гърция и Испания, настояваше ЕС да въведе общоевропейска „дигитална пълнолетност“, която да определя минимална възраст за достъп до социалните мрежи. По-късно инициативата беше подкрепена и от Дания и Италия, а Германия започна собствен експертен анализ.

На 13 юли експертната група на Европейската комисия препоръча социалните мрежи да бъдат достъпни само за деца над 13 години, при ограничено време за ползване и под родителски контрол.

След това Урсула фон дер Лайен обеща европейско законодателство, което да забрани достъпа на деца под 13 години не само до социалните мрежи, но и до други онлайн пространства за общуване, включително чатботове и някои видеоигри.

Според председателя на комисията по култура в Сената Лоран Лафон френският закон има ограничен правен обхват и в бъдеще ще трябва да бъде подсилен с общоевропейско законодателство.

Френски правителствен представител обобщи, че Париж е успял да превърне своя национален приоритет в европейска кауза и да убеди Европейската комисия, че е необходима обща инициатива за целия ЕС.

Източник: Политико