МВР счупи обектива на Франс Прес

Димитър Кенаров, журналист

    Г-н Кенаров, какво доведе до вашия арест в сряда вечерта?

След 20 часа вече бях на Ларгото в София с моя фотоапарат. За всеки случай бях взел каска, заради летящите предмети, както и противогаз с надпис PRESS, който съм ползват при отразяване на протестите в Турция. Полицията дълго време не се намесваше след 22 часа, когато започнаха безредиците и беше замеряна от предмети. В един момент бе даден сигнал за атака и силите на реда започнаха да използват сълзотворен спрей. Сложих си каската и противогаза, продължих да снимам видео със своя апарат, когато бяхме изтласкани към стената на сградата на президентската институция. Тогава ме грабнаха униформени, започнаха да ме влачат. Започнах да викам, че съм журналист, а и на челото ми пишеше, че е така заради противогаза, който носех.

Докато ме влачеха брутално към бул. „Дондуков“ не спирах да повтарям какво работя и защо съм на протеста. След като ме довлякоха до „Дондуков“ ме проснаха на земята, макар и да не съм се съпротивлявал, двама души седнаха върху мен дълго време, за да ми сложат белезници. Започнах да се задушавам и им повтарях: „Не мога да дишам, не мога да дишам“. Усетих, че губя съзнание и изпадам в паника. Но в отговор на моите думи друг полицай започна да ме рита в лицето. Единият от ритниците попадна в окото ми, за щастие в долната част в костта на окото и го спаси от по-тежко нараняване.

Когато бях повален, камерата ми падна на земята, а някой от полицаите я ритна. И когато ме арестуваха, аз седях на земята, виждах я на няколко метра от мен и молих полицаите да ми я донесат. Те стояха мълчаливо. А накрая и самата камера изчезна. Все още не ми е върната.

    Какво стана после?

След като ми сложиха белезници, ни събраха заедно с около 40 други арестувани. Аз продължих да повтарям, че съм журналист, извадих си картата от портфейла, за да се легитимирам. Един полицай я погледна, отиде при свой началник, върна се, каза, че я е погледнал и нищо не последва от това. Те много добре знаеха, че аз съм журналист. Поисках и тези, които ме пазеха да се легитимират, не само, че отказаха, но и не носеха обозначителни знаци.

    Колко време ви държаха на улицата?

Бях държан близо три часа на паважа до бившия Партиен дом, след което дойдоха бусове да ни приберат в районните полицейски управления. Там обаче разбраха, че няма място никъде и там чакахме близо час, затворени в единия от бусовете с други петима задържани. След като ни заведоха в 5-о РПУ, мен ме освободиха. Явно и от Асоциацията на европейските журналисти бяха вече информирали за моя случай и бяха започнали да ме търсят.

Тогава тези хора разбраха, че не могат да си позволят такъв произвол и ме пуснаха след предупреждение и обяснение, в което написах всички, което ви разказах.

    Имате ли обяснение защо бяха такива действията на полицията?

Абсолютно нямам такова. Това беше голям произвол. Аз не съм човек, който не е бил на такива места, стават грешки. Когато журналист отразява такива събития, може да му падне паве на главата от протестиращите, ще получи някоя палка от полицай в мелето. И аз нямаше да се оплаквам, ако това се бе случило. Такъв е рискът на работата. Въпросът е, че тук става дума за нещо съвсем различно. Има целенасочено задържане на журналист при легитимация. И нанасяне на побой. Не мога да си обясня този произвол.

    Защо?

Повечето полицаи бяха от провинцията. Един полицай дори ми каза: Аз не дори не знам коя сграда пазя в момента. Затова виждам във всичко това някакъв вид издивяване от насъбралото се напрежение и явно съм попаднал на някакви биячи. Но дори и да е така, нямам обяснение, защо 4 часа ме държаха арестуван, след като им казах, че съм журналист.

    Какви ще бъдат вашите действия оттук насетне?

Ще си търся правата по съдебен път. Вече съм си изкарал медицинско свидетелство за получените контузии. Може да се види и на камерите, че аз не хвърлям камъни и не участвам в тези протести, а ги отразявам. Няма доказателства срещу мен, че съм участвал в провокации.