Незаконна сеч под закрила на държавата

Унищожаването на горите е проблем, към който всички институции и управляващи, независимо кои са те, продължават да се отнасят с престъпна безотговорност.

Незаконната сеч е част от унищожението на горите, а щетите са не само за икономиката, бюджета, екологията и биоразнообразието. Те застрашават и начина на живот на хората.

Състоянието на вододайните зони и на язовирите - безводието и наводненията, са част и резултат от това унищожение.

Безобразията в горите се извършват от години пред очите на горските служители, на местната и изпълнителната власт. Те не правят нищо – от страх от физическа саморазправа, от страх от санкции от началниците им, заради лични облаги.

В много случаи държавните горски служители прикриват незаконната сеч на фирмите, като не санкционират нарушенията или извършват документни престъпления, за да ги прикрият.   

Затова държавата, най-големият собственик на горите, не знае колко е незаконната сеч. Признание за това са различните числа, които министър, зам.-министър на земеделието и шеф на Изпълнителната агенция по горите съобщават.

Признава го министър Десислава Танева, която потвърди, че има „афера 19/45” и тя се е осъществявала с пари от незаконен дърводобив. Това значи, че държавата съучаства в престъплението. Какво стана с разследването на тази афера? Защо обвинените в корупция мълчат?

Системата не работи. Не работи в интерес на обществото и на горите. Тя обаче работи отлично в интерес на незаконното забогатяване на отделни хора, създава корупционна среда, развращава отношенията между бизнеса и политическа власт.  

Пример в това отношение е община Самоков, където председателят на общинската бюджетна комисия е собственик на фирма за дърводобив. Така един и същ човек разрешава сечта, изпълнява я и контролира изпълнението на всичко това.

Предложените нови две мерки – поставянето на пластмасови пластини с номера на трупите и създаването на мобилни контролиращи екипи, макар и да показват добра воля, са действие на парче.

Унищожаването на горите може да спре само със създаването на цялостна икономическа и екологична визия за развитието на горския сектор и дългосрочна национална стратегия за горите. Необходим е нов закон, в който горите да са еднакво защитени както от частния интерес, така и от интереса на партии и отделни представители на институциите.

Първите стъпки в тази посока би трябвало да са:

- временно спиране на износа на дървесина

- ревизия на горите, за да се установи истинското състояние на горския фонд,

- наказания за всяко установено нарушение, които ще имат и превантивен характер

- създаване на „кризисен щаб” за ограничаване на щетите от бедствието в горите, докато бъде изградена устойчива, независима и работеща система за контрол, опазване и използване на горския фонд.