Новата стратегия за детето – врата към опасни практики и посегателство над семейството

На 10 януари тази година се откри Проект за „Национална стратегия за детето“ 2019-2030 г., като координацията по него е възложена на Агенцията за закрила на детето.

Привидно добре звучащ проект, но с много подводни камъни. Относно притеснителните текстове в този проект евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки написа становище до д-р Елеонора Лилова – председател на Държавна агенция закрила на детето.

За нас от ВМРО част от текстовете предизвикват много притеснения. Не е нормално детето да бъде разделяно като отделна единица от семейството. Защо в този проект се пише „проблемът на детето“, а не „проблемът на семейството“? Редно ли е да се лансира в една 10-годишна стратегия идеята за отнемане на окончателното решение за детето на родителите и прехвърлянето му в ръцете на институциите? Възмутително е!

Това значи ли, че институциите ще решават дали нашите деца ще учат за джендър идеологията и ние няма да имаме никакво право да се противопоставим, пита Джамбазки.

В друга част от текста: „Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицински лица за всички деца от 0-3 г.“. Звучи прекрасно, но предвид многото инциденти от последните месеци е интересно как медицинските лица ще влязат в гетата, за да посетят децата от 0-3 г. и няма да бъдат бити. Защото сме свидетели на случаи с редица бити лекари, отзовали се по спешност в махалите. Припомняме, че в момента има частни гардове и паник бутони за медиците в Центъра за спешна медицинска помощ в Горна Оряховица. Подчертаваме - в Центъра за спешна медицинска помощ, а не в гетата. Трябва ли да станем отново свидетели на пребити лекари заради този проект?

В становището изпратено от Ангел Джамбазки до ДАЗД са маркирани и други тревожни текстове, а именно че липсва всякаква прозрачност, публичност и отчетност относно създаването и прилагането на Проекта „Национална стратегия за детето“ 2019-2030 г. Казва се, че за съставянето на този проект са се провели срещи, фокус-групи, допитвания, обсъждания, кръгли маси и т.н. В приложените документи не се откриват протоколите от проведените събития, нито изведените от тях резултати.  Не е ясно също така колко пари ще струва това на нас, данъкоплатците, не е ясно какви публични ресурси и специалисти ще са необходими.

В частта „Мерки, насочени към всички възрастови групи“ ние от ВМРО видяхме, че се предлага да се въведе забрана за телесното наказание над деца и система за наблюдение на тази забрана. Как ще се следи за спазването на тази забрана? И защо се предполага, че този модел ще работи, след като държави като Норвегия, Дания и Финландия са го внесли в своето законодателство, но данните показват, че насилието над деца не е намаляло? Излишно е да се вкарват предложения, чието приложение очевидно не сработва на други места.

В проекта не се споменава нищо за спазването на задължението на България по „Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие“, която е влязла в сила у нас през 2013 г., в която се изисква да бъде създаден регистър с „данните за самоличността и генетичния профил (ДНК) на лицата, осъдени за (сексуални) престъпления“ срещу деца, което е от изключително значение за държавата ни предвид тревожната статистика, която показва, че за 2017 година в страната са извършени 449 развратни действия с деца.

Ние от ВМРО смятаме, че всички изброени тревожни за нас текстове, за които Ангел Джамбазки изпрати становище до ДАЗД, не трябва да намират своето място в една стратегия, която цели да предпази децата на България!