Многоуважаема госпожо Меркел,
Преди всичко искам да изразя най-искрените си добри чувства лично към Вас и страната Ви. По произход аз съм евреин, преживял лагери и затвори, осъден на смърт от българския фашистки военен съд заради участието си в Съпротивата срещу нацизма по време на предизвиканата от Хитлерова Германия Втора световна война. А заглавието на филма "На следващия ден" (The day after) изникна в паметта ми, когато светът разбра, че отказвате да присъствате на парада на Червения площад на 9 май 2015 г. по случай 70-годишнината от великата победа на Обединените нации над нацизма и Вашето заявление, че ще бъдете в Москва, но на следващия ден, 10 май.
Изборът е Ваш, госпожо Меркел, но споменът ми за онзи 10 май 1945-а е свързан не само с победните фойерверки, с радостните прегръдки или сълзите от мъка, гняв и щастие, но и с набързо захвърлените военни униформи и нацистки отличителни знаци, с укриващите се или преобличащи се като слугини фашистки офицери, с червените ленти по ръкавите на довчерашни български и небългарски главорези, опитващи се да минат за "ни лук яли, ни лук мирисали", както казват у нас, с паническите указания да се замажат набързо следите от потресаващите кървави престъпления на нацизма. И - както светът узна по-късно - с трескавите и твърде често успешни усилия на висшите нацистки военнопрестъпници от цялата кървава армада от Адолф Айхман до доктор Йозеф Менгеле - да се снабдят набързо с нова самоличност и фалшиви паспорти за бягство в Южна Америка. Това беше на другия ден след победата, The Dey After. Сигурен съм, че не в тяхна чест ще бъдете в Москва, уважаема госпожо Меркел, не тяхната памет искате да почетете на този десети ден от месец май.
А тогава защо?
Едва ли за да не видите на парада онези старички танкове Т-34, които разгромиха стоманената мощ на Хитлеровия Вермахт - онези руски танкове, вероятно сега набързо боядисани, за да не личи ръждата по тях. Защото Вие виждате един от тях всеки ден, когато отивате в Бундестага - положен завинаги на почетния си мраморен постамент, като първи танк, влязъл в остатъците от нацистки Берлин през онзи велик ден.
Защо на другия ден, госпожо Меркел?
И аз като Вас знам какво се е случило по-късно - от Стената до "Amis go homе", от съветската инвазия в Афганистан до американската в Ирак, знам за случилото се из разните Магадани и Майдани, за ГУЛАГ и Гуантанамо, но нищо не може да помрачи величието и значението на нашата обща победа над нацизма, която считам за моя и Ваша лична победа. Или греша?
Тогава защо, уважаема госпожо Меркел на другия ден - не се ли боите, че незаслужено ще Ви наредят до онези, бегълците с фалшиви паспорти от 10 май, виновните? Или до другарите им - просто неуспели или побояли се да сдъвчат капсулата с арсеник?
Вие сте от друга кръвна група, в това не се съмнявам! - и мисля, че теологът Хорст Кастнер, баща Ви, би се гордял да Ви види сред онези, които неуморно изчистват лицето на Германия и на великата й нация от греха, наречен Втора световна война!
С искрено уважение: Анжел Вагенщайн
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
От електрически четки за зъби за около 491 ...
бТВ Синема 22 септември 21:00ч.
Режисьор: Крис Адисън
В ролите: Ребел Уилсън Пени Ръст Ан Хатауей Жозефин Честърфийлд Алекс Шарп Thomas Westerburg Тимоти С. Саймонс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!
facebook.com
