Прокуратурата е осъдена за още 70 000 лв. заради Възродителния процес

Още през декември 2003 г. е изтекла абсолютната давност по делото, обясни през 2007 г. зам. главният прокурор Валери Първанов след заседанието на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Той бе поканен във връзка с писма на наши изселници в Турция до европейските институции, че делото не е стигнало до съд. Първанов припомни на депутатите, че то е образувано през 1991 г. срещу бившия вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвинението е било по глава първа от НК - за подбуждане към расова или национална вражда и омраза. През 1992 г. Първанов го преквалифицира във военно длъжностно престъпление. Внесено е във Върховния съд през 1993 г., но военният съдия Николай Чирипов го връща с указания да се издирят всички пострадали. Според Първанов делото не може да се прекрати, преди да се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигне ново обвинение, което предвижда по-тежко наказание и давността е по-дълга, тогава делото може да се възобнови.

Х.И.Д. разказва в исковата си молба, че е разпитван като свидетел по делото и са му разяснени правата на пострадал, но, въпреки че е писал редица молби до прокуратурата, не е уведомяван за нито един от актовете по делото по предвидения в закона ред. Информиран е само за постановление от 4 октомври на военната прокуратура за спиране на наказателното производство.

От прокуратурата му отказват справки с оправданието, че делото е секретно.

Съдът: Възраженията на прокуратурата са несъстоятелни

Прокуратурата пледира искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди, че няма данни правото на Х.И.Д. за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок да е нарушено вследствие на нейни действия и бездействия. Освен това претендира, че разумният срок трябва да се преценява според сложността на всяко дело. А разследването за възродителния процес е с изключителна фактическа и правна сложност - няколко обвиняеми лица, стотици пострадали, значителен по обем доказателствен материал, разпити на огромен брой свидетели, разглеждане на делото на няколко съдебни инстанции.

Прокуратурата настоява още, че ищецът не е посочил с кое нейно действие е забавено делото.

Освен това според държавното обвинение търсеното обезщетение от 100 хил. лв. е изключително завишено и не съответства нито на принципа на справедливост, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси.

Съдът смята, че възраженията на прокуратурата са несъстоятелни, защото 29 години е твърде дълъг срок. През това време обвинението е трябвало да предприеме необходимите действия по приключването на разследването. С действия и бездействия прокуратурата е нарушила принципа на конвенцията за защита правата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.