Провалът на прехода ще кара цели поколения да се връщат към смисъла на 9 септември: БСП

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

Днес се навършват 76 години от промяната на 9 септември. Тази дата продължава да предизвиква политически страсти, което показва най-малкото, че в нея има живот, че в нея е скрита истина. За да стигнем до тази истина обаче трябва да минем през тонове политически инсинуации, през медийно мракобесие, през псевдоисторическо шарлатанство и целенасочени лъжи. С други думи – днес е модерно да се говори само лошо за Девети септември.

Аз ще постъпя по различен начин – ще ви кажа хубавото.

Когато легионите на реваншизма се опитаха да превземат учебниците по история, от тях със злоба беше изхвърлено всичко, което дори намеква за битката срещу фашизма в България. Трябваше да се научим да вярваме, че в България фашизъм не е имало и това направи избитите без съд и присъда хилядите жертви на кафявата чума абсолютно неудобни. Техният живот и идеали просто не се вписваха в извратената версия на историята, която се опитваха да ни пробутат. Преследвани веднъж приживе, жертвите на българския фашизъм станаха отново обект на гонения. И този вятър от тъмни страсти не подмина и най-светлите образи – на Никола Вапцаров, на Христо Смирненски, на Гео Милев.

Но аз обещах да говоря за хубавото.

Каква държава е България през 40-те години на миналия век?

Можем да изхвърлим на боклука всички митове за „една от най-развитите държави“ в Европа, която тъне в лукс, удоволствия и дантели. Учебникарската история винаги е пленник на политическата баналност на ежедневието. Обаче истинската история принадлежи на спомените на двамата ми дядовци. Единият ми дядо е от село, близо до Пловдив, което се нарича Конуш. Село, в което е кошмар да живееш пролетно време по онези години. В него няма нито една асфалтирана улица и заради калта напролет, децата е трябвало да се придвижват на кокили. Няколко поколения живеят в една къща, обработват едно парче земя, на практика не разполагат с никакви пари, а живеят като първобитните хора – с размяна на стоки. Властта изобщо не мисли за тях, а и самата идея за власт изглежда странно в едно село, което, въпреки че е на чернозем, тъне в абсолютна мизерия.

При другия ми дядо положението е същото. Той е от село на име Съдийско поле, на 7 километра от Нова Загора. Нека не се заблуждаваме – в онази царска България 7 километра се равняват на разстоянието до Луната. Изостанало, абсолютно немодерно село, със земеделие от 17 век. Когато цяла Европа използва трактори, в България се оре с магарета и волове. Всъщност именно от този образ трябва ясно да пречупи идеологическата лъжа за благоденстващото царство. На всичкото отгоре, тази държава става съюзник на Хитлер, давайки пълна свобода на стражарския си манталитет. И нима днес някой се опитва да ми каже, че тези, които са се бунтували срещу това безумие, които си представят България като държава за всички, а не за малцина, са политически престъпници?

Нищо подобно.