Съдът на ЕС: БНБ и държавата могат да бъдат съдени от депозантите в КТБ

Българската народна банка (БНБ) и държавата България са изправени пред съвсем реалистичната угроза да бъдат осъдени за стотици милиони лева обезщетение от депозантите в Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи Студия Трансмедия.

Те ще могат да предявяват претенции за причинени вреди и пропуснати ползи от това, че вложенията им в банката не са били изплатени в рамките на 20 дни, както предвижда европейска директива, а са забавени с пет месеца.

Това е най-директният извод от чаканото с интерес решение на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, с което „Студия Трансмедия“ разполага. То е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна по дело Николай Кантарев срещу БНБ.

Според източник на „Студия Трансмедия“ с активна гражданска позиция по темата решението на Съда на ЕС е обвързващо за съдилищата в България и сега тяхната преценка до голяма степен ще натежи към „да“ при заведени от депозантите на КТБ дела с оглед на това решение.

Казусът

В началото на 2016 г. Николай Кантарев предявява пред Административен съд Варна иск срещу БНБ с правно основание член 4, параграф 3 Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Той твърди, че независимо от предвиденото в българския Закон за гарантиране на влоговете в банките, БНБ е следвало да установи неналичността на влоговете в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19. Според текста на директивата този срок е до пет работни дни от приемането на решението за поставяне на КТБ под специален надзор. Следователно БНБ е извършила нарушение на правото на Съюза, което пораждало за ищеца право на обезщетение. В това отношение Кантарев изтъква, че вследствие на късното изплащане на депозита му е претърпял вреди в размер на законната лихва за забава.

По това дело Административният съд във Варна отправя преюдициално запитване, което е базирано в 8 точки. Най-общо магистратите искат тълкувание на разминаването в между националното законодателство в България, съсредоточено в Закон за гарантиране на влоговете в банките, и европейското по отношение на срокове, установяване на неналичност на депозитите, изплащане на депозитите от гаранционния механизъм и др.

БНБ оспорва допустимостта на преюдициалното запитване като  изтъква, че