Само 3 страни ще са големи износители на газ след 2030 г.

"Само три страни след 2030 г. ще останат в качеството на големи доставчици на природен газ", заяви в интервю за телевизия "Вести" заместник председателят на управителния съвет на "Газпром" Александър Медведев, цитиран от ИТАР-ТАСС и БГНЕС. По думите му това са Русия, Иран и Катар. Всички останали държани износителки след 2030 г. няма да могат да осигурят запълването на съществуващите и проектираните газотранспортни системи, отбеляза Медведев. Той изрази увереност, че в дългосрочна перспектива европейските потребители ще се нуждаят от допълнителни обеми газ, които не могат да се покрият от доставките на втечнен газ. По думите му, става дума за минимум от 100 милиарда куб.м.газ. Медведев подчерта за пореден път, че увеличаването на търсенето ще изисква развитието и реализацията на газотранспортни проекти, преди всичко "Северен поток" и "Южен поток". БГНЕС припомня, че запасите от природен газ на Русия – 47-48 трилиона куб.м. /от тях на "Газпром" се падат 33,12 трилиона куб.м/ , на Иран – 27 трилиона, Катар – 25 трилиона. Общо трите страни контролират над половината от доказаните запаси на "синьо гориво" в света. Резервите на "Газпром", според оценките на анализаторите, цитирани от "РБК Дейли", са достатъчни за 55-70 години. Проблемът пред който е изправен монополистът в краткосрочна перспектива са големите многомилиардни инвестиции в проекти като Ямал / над 10 трилиона куб.м. извлекаеми запаси газ/, Щокман /3,8 трилиона куб.м.газ/ и съответната транспортна инфраструктура на фона на спад на цените на въглеводородите. Пускането на нови проекти е изключително важно за "Газпром" заради постепенното изтощаване на старите гигатнтски находища /в които все още има трилиони куб.м. газ/. Иран, който притежава вторите по-големина в света резерви, е живото доказателство за една от аксиомите на газовата промишленост – "големите запаси не означават добив, а добивът не означава експорт". Страната не само не е износител на газ, а вносител – от Туркменистан. Иран се нуждае от гигантски инвестиции за развитието на добива в Южен Парс, а също така създаването на инфраструктура за транспортирането на суровината, и всичко това без да вземаме предвид политическите проблеми и увеличаващото се потребление на енергия в страната /в енергийния баланс на газа като енергоносител се падат почти 50%/. Катар единствен в света може да претендира за така желаното от много други званието "суперенергийна държава". Малкото емирство в Персийския залив е лидер в производството на втечнен газ.