Шопската салата оригинално е без сирене, идва с Т. Живков през 1956 г.

Сиренето е добавено в края на 60-те години, но „белият калпак” (главният аксесоар на мъжките шопски народни носии) от настъргания продукт става истински хит след откриването преди половин век на гранд хотел София, сега Интерконтинентал, на жълтите павета срещу парламента. Там Тодор Живков вдига сватбата на дъщеря си Людмила с Иван Славков, а двамата после кумуват на същото място на Янчо Таков и Лили Иванова.

В менюто на гранд хотел София, който по онова време е най-луксозният в града и страната и е единственият, където на посетителите се сервират отделни прибори за всяко ястие, шопската салата е представена на немски за чужденците като „типично българска”.

Оттогава и досега всеки прочут гост на страната я приема за точно такава, за невероятно традиционна, и в интервютата на звездите неминуемо присъства произнасянето й със забавни леки затруднения.

През 1978 г. тя е институционализирана като кралица на родните салати в книгата Българска национална кухня, в чието второ издание от 1983 г. даже е и географски ориентирана към село Бусманци, Софийско.

Пиенето на ракия със салата, което днес смятаме за стародавно, също датира от тези не чак толкова далечни времена.

За разлика от други типични софийски и български продукти, шопската салата има широко географско разпространение в Източна Европа, което е логично, тъй като Балкантурист продава хотелските ни легла предимно в бившия соцлагер.

Така най-хубавата шопска салата, която сме опитвали е в сърцето на словенския Пиран, но не е лоша и в ретроресторантите в избите на стара Братислава. По бензиностанциите и кръчмите в Хърватия и на летището с романтичното име Шопен във Варшава също може да се намери и сме я откривали под вездесъщото й българско и софийско име.

Цялата история дава отговор и на щекотливата тема дали шопската салата не е просто открадната от гръцката? С тази разлика, че бялото сирене не е на парчета, а настъргано. Във всеки случай нашата е много по-богата и от комшийската, но и от кипърската. Тя пък представлява гръцката плюс листо маруля.

На другия логичен въпрос откъде иде тогава овчарската салата отговорът също е ясен – от тримуфа на шопската, която готвачите на Балкантурист използват за трамплин за производство на нови брандове с малки вариации и повече добавки, както се прави и в момента в държавите, където знаят, че кулинарният туризъм носи много пари.

Проектът на ПОБЕДА СЕГА: Софийското меню – вкусните символи на столицата е реализиран по програма Европа на СО.

Мария Пенчева