Ще има ли банкова криза заради недостатъчните мерки на властите? Не всички ще оцелеят: ЕЦБ

финансовите институции, заяви главният банков надзорник на германския надзорен орган Bafin Раймунд Резелер на неотдавнашна конференция на Handelsblatt. Той не очаква обаче системна криза, въпреки че предполага, че „една или друга банка ще изчезне от пазара".
Кризата няма да засегне еднакво всички банки. Финансовите институции, които са отпуснали много заеми на компании в тежко засегнати сектори като кетъринг, туризъм, търговия на дребно или развлекателната индустрия, трябва да се опасяват от най-сериозното въздействие върху кредитните си бизнеси.
Според проучване на френското частно бизнес висше училище IESEG средноголемите банки в Италия, Франция, Испания, Кипър и Гърция вероятно ще усетят последствията особено болезнено. Те са представени и у нас. Колко големи ще бъдат щетите ще зависи и от степента, до която страните членки на ЕС са покрили възможните неизпълнения на заеми с държавни гаранции.
„Първият риск идва от неплатежоспособността, която фирмите и домакинствата ще изпитат заради изолационните мерки. Ако погледнем банковата система на Италия, където все още има много пукнатини въпреки направените подобрения, необслужваните кредити може наистина да достигнат много притеснително ниво и да създадат огромен проблем“, коментира Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн.
„Аз обаче мисля, че има друг важен проблем за банките и той може да се появи от пазара на държавни облигации. За да преодолеят тази корона криза, държавите трябва да поемат дълг, а в същото време заради ограничителните мерки, приходите им от данъци намаляват”.
Според него гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард вече е имала своя първи момент, в който трябва да вземе мерки „каквото и да струва“ - фразата, с която предшественикът ѝ Марио Драги през 2012 г. спаси еврото.
Правната ситуация е ясна: Европейският фонд за преструктуриране SRF трябва да постигне целевия си обем от един процент от всички осигурени клиентски депозити до 2023 г. Понастоящем тази цел отговаря на 70 млрд. евро. До юли тази година обаче са внесени само 42 млрд. евро. Освен това в страните от ЕС съществуват и националните системи за застраховане на депозитите, които са предназначени да защитават паралелно частните клиентски депозити. В повечето случаи обаче те все още не са достигнали желания обем от 0,8 процента от осигурените депозити.
Досега много малко европейски банки са успели да създадат буфери. Може да се превърне в проблем, ако голям брой банки си навлекат проблеми едновременно.