Ще разчитаме на консултанта Ковачки да открие студения ядрен синтез, за да имаме ток след 2025 г.?

първа стъпка към формирането на тази група централи като някакъв вид „специално“ за екологията инсталации, дето ще ни пречистват отвсякъде.

Какво правим ние?

Всеки човек с акъл в главата и визия за повече от 5 години напред би се притеснил доста, гледайки графиката на ЕСО откъде идва токът ни днес и какво джуркат в казана брюкселските лидери.

Никакво притеснение не се забелязва, обаче, в повечето български политици и бизнес лидери. Те са сякаш твърдо убедени, че в АЕЦ Козлодуй не работят руските реактори още 7-8 години, а перпетум-мобилето на Никола Тесла, което ще може да произвежда ток още поне 2000 години напред. Съмненията около начините за финансиране на хипотетична втора ядрена централа се посрещат с бодряшки аргументи за стратегическа женитба на Китай и САЩ – китайците нямало да търсят печалба от инвестиция в България (‘щото сме много готини), а САЩ ще ги пуснат да правят ядрена централа в Европа, защото ще купят от тях оборудване и ядрено гориво. Ъъъъхъ – и едните балъци, и другите.

А ток откъде?

Никой не знае.

Може би ще разчитаме на някой професор от БАН да открие студения ядрен синтез и да стартира нова световна енергийна революция.

В крайна сметка, току-виж лабораторията на железния човек Тони Старк е скрита точно под кривия черен комин на Брикел.

Какво би трябвало да правим?

България изглежда „умно“ се е заплеснала и не е успяла да договори изключения за въглищната си енергетика до края на декември 2019 г., както го направи Полша, която е също  европейска страна със сериозен въглищен сектор.

Следователно, ако не желаем да останем на режим на тока, остават само две възможни решения:

1.    Активно лобиране Брюксел да не пресече вноса на ток от АЕЦ и ТЕЦ от Турция с някой нов въглероден данък. След това се поставяме на милостта на Президента Ердоган, чиято добра воля и несъобразяване с европейските зелени сделки ще държат нашите лампи светещи.

2.    Договаряне на технически механизъм за Маришкия басейн с Брюксел час по-скоро, който да позволи непреки субсидии за въглеродни емисии за десет-двадесет години след 2025 г. и за трите значими централи от басейна. При малко по-умели преговори и видимо включване на субсидията от БЕХ в официалния договор на държавната Марица с НЕК, вероятно би могло да се мисли и за европейско разрешение и средства за реновация и нови инвестиции в Марица Изток 2. Тоест, ако не искаме да фалират ТЕЦ-овете и да разчитаме на скъп внос на ток, за да не останем на режим след 5-6 години, трябва да направим държавната Марица като американските, а не обратното.