Смелостта на Христо Ботев

Скалисти, гъсто залесени, могъщи планини над Враца...

„Враца, където гага не каца“ - с иронична усмивка ще каже известната поговорка на съвременния българин; но някой ще добави и втората ѝ част: „Защото орлово гнездо вие!“ („Защото орелът гнезди!“). И - в тези думи ще има и сила, и реализация на височината.

Врачанският балкан - откосите на масива Стара планина - стръмни склонове, отвесни сиво-бели варовици, стволове на дървета, простиращи се до небето; дъх на смелост... Хубаво място да се родиш на земята, а може би и красиво място да посрещнеш достойно смъртта. Тук, под връх Камарата, през 1876 г. се сражава срещу турците и загива един велик син на България, един от онези герои, които хората винаги ще помнят - поетът Христо Ботев. Той е бил на 28 години.

Ботев написва само две дузини стихотворения, но това е достатъчно, за да звучи името му гордо сред имената на най-добрите поети на всички времена и народи.

Величието на човешката душа, нейният стремеж към свобода, любов и болка за народа са силно и ярко отразени в поетичното творчество на Христо Ботев. Животът му се превръща в подвиг и се слива с поезията.

Поетът е роден през 1848 г. в семейството на учител в поробения от Османската империя български град Калофер. Детството и младостта му са белязани от болезнено усещане за потисничество и социална несправедливост.

На 16-годишна възраст Ботев заминава за Одеса, за да продължи образованието си. Учи в гимназия, а след това в Одеския университет. Преподава в бесарабското село Задунаевка.

Руската култура, руската класическа литература стават част от душата на поета. След като се завръща за кратко в родината си, Ботев е принуден да емигрира в Румъния. Там, в емиграция, българските патриоти и просветители подготвят националноосвободително въстание.

Ботев се мести от град на град. Бедства, безуспешно - поради липса на средства - се опитва да завърши висшето си образование, работи ту печатар, ту учител... През 1875 г. излиза от печат първата и единствена приживе Ботева книга в съвместното издание Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова. По същото време Ботев отпечатва „Стенен календар за 1876 г.“ с последното си стихотворение „Обесването на Васил Левски“, което започва с трагичен мощен рефрен:

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Но още по-рано Христо Ботев се посвещава изцяло на националноосвободителната борба и революционното дело. През април 1876 г. той заминава за Русия, за да събира средства за организиране на опълчение. И дори решава сам да стане воевода.

Подобно решение не е високомерие. Древният закон за материализирането гласи, че всяко благо се въплъщава - чрез воля, любов и жертва.

Да, поетът не бива да се хваща за оръжието и да предвожда бойците... Но - „Ако не аз, то - кой друг?“. Нямало кой друг... По същество Ботев се е жертвал. Волята и любовта са били изначалните качества на сърцето му.

Предчувствал е своята гибел:

„Кажи им, майко, да помнят,/да помнят, мене да търсят:/бяло ми месо по скали,/по скали и по орляци,/черни ми кърви в земята,/в земята, майко, черната!“?

Така завършва земният му път - във Врачанския Балкан.

Сред поетите съдбата и делото на Христо Ботев може да се сравни може би само с това на Джордж Байрон, който жертва цялото си имущество, здраве и всъщност живота си за освобождението на скъпата на сърцето му Гърция и умира в гръцкото село Мисолунги през 1824 г.

През май 1876 г. Ботев се сбогува с любимата си, без да каже къде отива. „Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе.“ - малко по-късно поетът й пише в свое писмо. С двеста бойци той се качва на парахода „Радецки“ и принуждава капитана да акостира на българския бряг на Дунав. Отрядът, преследван от редовна турска войска, напредва към планините, където скоро ще приеме последното сражение.

Ботев се надява, че Априлското въстание, обхванало много градове и села през 1876 г. и вече почти потушено от турците, ще избухне с нова сила, че целият народ ще се вдигне на борба и османската власт ще бъде свалена. Това не се случи тогава. Но жертвеният му подвиг е осъществен. И не след дълго България е освободена.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.