Смяната на модела у нас означава силна държава: Йотова

           Протестите на българите са не само емблема на 2020 г., но и огромна енергия, която продължава в следващата страница от Проекта за България и минава през смяната на модела. Смяната на модела не означава промяна на парламентарното устройство на България, а край на политиката на мегафона. Българите от близо и далеч трябва да припознават себе си в управлението. Хората в България не са реквизит на злополучна политическа пиеса, а главно действащо лице в реалния живот. Ние сме български граждани с права, а не поданици. Това заявява вицепрезидентът Илияна Йотова в своя отчет за четвъртата година от мандата.

Вицепрезидентът не участва в традиционната пресконференция, тъй като се лекува от коронавирус.

„Смяната на модела означава държава, в която компетентни и грамотни хора дават реални решения на проблемите, а не подаяния. Държава на отговорните действия, а не на арогантния политически пиар“, посочва Илияна Йотова. „Смяната на модела означава да скъсаме с живота на „парче“. Парчетата не са и не могат да бъдат „предложението за България“. Пандемията на неравенствата, която се превърна в хронична, не може да се реши с безотчетно раздаване на милиони от сметките на утрешните поколения“, заявява вицепрезидентът и подчертава: Смяната на модела означава невъзможност да ползваш европейски пари (особено сега в кризата) за собствени предизборни цели, а който го прави – да носи наказателна отговорност.

Според вицепрезидента смяната на модела означава предсказуемост и стимули за развитие за малките и средните предприятия, за гръбнака на българската икономика, решения, които се подчиняват на икономическа логика – с 12-те милиарда от Европа да се създават работни места, работеща икономика, а не бюрокрация.

В европейски аспект според Илияна Йотова смяната на модела означава България да завърши успешно пълноправното си еврочленство с място в еврозоната и Шенген, а не със специални наблюдения за върховенството на закона. България да предлага своите идеи за бъдещето на Европа, а не да гледа отстрани.

„Искаме и можем заедно да напишем следващата страница от „Проектът за България“, в която пътят към храма не се срутва, метрото не се помита от „цунамито“ на Перловската река, дупка не зейва пред най-голямата болница в България“, заявява вицепрезидентът.

„Ние, българите, трябва да намерим своето място в един променен и несигурен нов свят. За да сме готови за него, трябва да променим първо страната си! Това казват хората от площадите на протеста в България и по света, от електронните писма на тези, които са зад граница“, посочва Илияна Йотова. Вицепрезидентът е убедена, че българските диаспори не са „ничии хора“ и заедно българите в България и българите в чужбина можем да постигнем много.

Илияна Йотова изтъква, че вече 21 години няма национален орган за българите в чужбина, въпреки действието на закона. Извън историческите диаспори нашите общности в чужбина нямат статут. „Всяко наше предложение, всяко тяхно предложение среща „мълчаливия отказ“ на правителство и законодатели. Нашите сънародници зад граница са изключени от политическите процеси на страната. Сега няма да могат и да гласуват“, заявява вицепрезидентът.

Най-важният и неотменим приоритет в работата на Илияна Йотова е политиката с българите в чужбина. Пандемията от Ковид-19 не позволи провеждането на планирания за юли м.г. голям форум с българските общности зад граница. Вицепрезидентът и екипът й успяха да разширят мрежата от български общности с „нови земи“ от Уругвай, Мексико, Перу, от Австралия и Азия.

„Пандемията открои още повече необходимостта от национална политика за българските исторически диаспори в чужбина. Политика, която нямаме, но която става все по-актуална. Тази политика предполага не само преговори и срещи, а лостове за правене на политика – лекторати по български език, изграждане на лоби в научните среди, разпространение на българската култура. Аз и моят екип сме готови да се включим в нейното изработване“, убедена е Илияна Йотова. Конкретна илюстрация на липсата на такава политика е разгорялата се дискусия с Република Северна Македония. „Отношенията ни с нея се свиха до издаването на български паспорти“, посочва вицепрезидентът. Според Илияна Йотова единната национална позиция трябва да се защитава по-убедително, да се разгласява и чрез българските общности и дружества, а и