Софийските задръствания убиват

50 починали от забавени линейки

До 50 души умират годишно в София заради ненавременното пристигане на „Бърза помощ“. Това са констатирали преди време от спешното звено. От центъра признаха пред вестника, че основната причина за закъсненията на линейките са колосалните задръствания в града, които освен всичко друго бъркат в джоба на столичани годишно с над 1,5 млрд. лв. По думите на шефа на Центъра за спешна медицинска помощ в столицата д-р Георги Гелев линейките се отзовавали средно на 120 000 повиквания в годината. Причините за забавянията, които понякога могат да имат и фатален край за нуждаещия се, били най-вече лошата инфраструктура, водеща до убийствените задръствания в пиковите часове. На второ место е липсата на достатъчно медицински екипи, които да поемат повече спешни случаи.

Д-р Румяна Колева, зам.-директор на центъра, отказа да коментира пред 19` посочената цифра, но не отрече, че в някои моменти можело да се стигне и да по-късно пристигане на екипа. Това се дължало на факта, че освен, че шофьорите трябва да се борят с ужасяващите колони от автомобили, лекарите трябвало за секунди да преценяват кой от множеството случаи е най-спешен, за да се отзоват именно на него. Така например, бързайки за място на катастрофа или случай с инфаркт, можело да не отидат веднага при пациент със симптоми на световъртеж, а впоследствие да се окаже, че спешната намеса е била наложителна. Според лекарката само 10% от смъртните случаи след обаждане в „Бърза помощ“ се случвали по време на транспортирането на пациента. Те обаче се дължали на изключително тежкото състояние на болния или пострадалия.

Д-р Колева не отрече и това, че екипите на спешното звено не са достатъчни за голям град като София. Така например за вчера тя съобщи, че от общо 53-54 линейки в столицата, само 18 били окомплектовани с лекарски екипи. Това се дължало както на отсъствието по болест на 6-има лекари, така и на липсата на достатъчно медици, желаещи да работят в спешното звено. Заплащането не било основната причина за отлива, защото то било със 100-200 лева по-голямо от това на лекарите в болничните заведения. Това обаче не правело професията примамлива, защото изисквала огромно напрежение, свързано както с непрестанното бързане и критични ситуации със спешните случаи, така и с непрестанното сблъскване с различни човешки характери, а нерядко и с агресия. Тези проблеми карали лекарите да предпочитат уюта на кабинета и работата „под покрив“, отколкото трескавото всекидневие на медик от „Бърза помощ“.

В Европа екипът пристига до 10 минути след обаждането

В многомилионните градове в страните от ЕС има норматив, който изисква линейката да пристигне до 10-12 минути след потвърждението на обаждането. У нас подобно задължение няма, но д-р Румяна Колева заяви за 19`, че в над 60% от случаите в София колите на „Бърза помощ“ пристигат в рамките на това време. Това ставало въпреки целодневните задръствания, тъй като според нея шофьорите им правели „чудеса“, макар че понякога бързащите линейки ставали жертва на транспортни произшествия. Нуждаещи се от бърза лекарска намеса пациенти обаче коментират, че понякога им се е налагало да чакат с часове идването на спешния екип, въпреки че състоянието им е било действително сериозно.

300 пъти дневно се отзовават линейките в София

Около 200 пъти се отзовава спешната помощ в столицата през деня и към 100 пъти през нощта. Това означава, че близо 120 000 пъти в годината оранжевата кола отива някъде в опита на хората в нея да спасят нечий живот.