Суджукът като магнит

Почти гениалният карикатурист Комарницки забеляза, че суджукът всъщност прилича на магнит, както го изобразяваха на картинките. Цяло лято сериозните теми, шегите и закачките в България се въртят около тази точно форма. Първо се разбра, че депутат от ГЕРБ искал от месокомбинат тонове суджук за премиера, пък главният прокурор изрично подчерта, че до министър-председателя не бил стигнал дори 1 суджук (ако ставаше въпрос за луканка или друг колбас определението за парче щеше да бъде "щафета", което в политически смисъл и от гледна точка на течащото в момента световно първенство по лека атлетика предаването на щафетата щеше да има известен поетичен и интригуващ план).

После се разбра, че банкерът Цветан Василев през човек от ЦРУ (там бивши нямат) поискал от Тръмп да го защити по Закона Магнитски (оттам алюзията за магнит). Пък правосъдният министър Цачева изрази съжаление, че няма как по нашия закон да предотвратим подобно американско разследване за потъването на КТБ. След цял хор от "експерти" про и анти, в смисъл може ли или или не може Цветан Василев да бъде Магнит-ски за Тръмп и щатското првосъдие, а покрай това и за България воглаве с властта й, посланик Рубин се смя последен. Каза, че властелинът на Белия дом и САЩ вече е информиран за казуса Василев-Магнит-ски.

И така стигаме до трета серия - Завръщането на суджука: селски бунтове в Добруджа докараха отдъхващия в царската, а после Живкова резиденция Евксиноград премиер ( със соцдепутата Вигенин, апропо), та докараха го  до обяснения дали е по-добре, че рушим природата си, за което ЕС ще ни глоби с многомилионна санкция, или не, ама я да си ни глобяват. Та журналистите, дето все ровят за лоши новини, извадиха на бял свят истината, че човекът със суджука - оня същия депутат от ГЕРБ, дето поискал тонове, пък не дал дори една щафета, подкова, магнит или каквато е там мерната единица - суджук на лидера си, е най-заинтересован от усвояването на защитените територии в Добруджа и заради него сега всички данъкоплатци ще плащаме екосанкции на Европа - десетки, а може стотици евро на глава от населението.

От толкоз суджук и магнит, народът не можа да оцени по достойнство и да се зарадва на новоизлязлата биография на Борисов, който винаги се завръща. Вместо да констатира в духа на четивото "жить стало лучше, жить стало веселее", както бе сторил един друг крупен държавен ръководител, населението се занимава с тревоги. А можеше да се забавлява от сърце с истории за онождане на слоници и разбиването на авЕрите, както според високопрофесионалната авторка на художествената творба гласи класическата фраза - ето за такива работи става въпрос в произведението. Не за геополитика или визия и стратегия за бъдещето на България, както някой би очаквал от томче, посветено на живота и дейността на четвъртия или петия (не както пише в книгата - първия) по присъствие на премиерския пост човек в нашата история. В тази класация първи с 10 години е Станко Тодоров, следван от Тодор Живков с 9 и Стефан Стамболов. Борисов в момента е изравнен с Антон Югов с малко над 6 години.

Ако трябва да бъдем безкрайно откровени, на фона на току-що излезлите и на екран, и като книга разговори на Оливър Стоун с Путин - световна сензация в жанра, някой възпитан човек, който не е от село или от Монтана, би задържал малко напъна си да описва родния лидер. Не за друго, ами с тези 3 свои Оскара за сценарий, другарят Стоун е летва, която трудно се скача "по сравнение".

автор: СЛАВА