Свобода и справедливост. Когато диктатурата е единственият начин на управление

В този смисъл съвсем не е случайно, че през март тази година едно от първите намерения на редица управници в Източна Европа, включително България, бе да суспендират Европейската конвенция за правата на човека. И донякъде успяха.

Не знам дали управляващите в България са запознати с Die Diktatur на Шмит (издадена 1921 г.). Но приятели са ми казвали, че за Анджей Дуда и Ярослав Качински в Полша тази книга е в основата на дисертациите им. А Доналд Туск сподели неотдавна, че "Карл Шмит би бил много горд с Виктор Орбан" (като следовник).

Тъй или инак един от резултатите на COVID-19 е политизацията на медицината и превръщането на политиката в медицина. Дори образовани наглед хора започват или вече вярват, че правителствата трябва да въвеждат форми на контрол върху обществения и стопанския живот. Оправданието е медицинско.

Когато медици и други учени изказват съмнения в медицинската компетентност на политиките, реакцията е инстинктивна, понякога даже политологическа омраза. Свободата на словото се тълкува като вреден обществен навик и се роят законодателни намерения за нейното ограничаване.

Налага се отново да цитирам германския диктатор: "Какъв късмет е за правителствата, че народите, които администрират, не мислят", "мисленето се извършва от човека, който издава заповеди, и едва след това от онзи, който ги изпълнява", "в противен случай обществото би било невъзможно."

Резултат от пандемията е и че не правителството трябва да се отчита пред хората, а хората следва да се отчитат пред и подлежат на контрол от управляващите. Съвременните технологии позволяват всеки отделен човек да бъде следен. Всяка нежелателна за управниците информация може да бъде прихваната и блокирана по подозрение, че ще предизвика обществено действие.

Справедливостта

Върховенството на правото вече е прекъснато. И преди то не бе на високо ниво според международните сравнения. Но сега важно е да се разбере, че почти нито един от здравните и стопанските ефекти от пандемията не може да бъде справедливо възмезден.

Тези ефекти са абсолютно индивидуални както за хората, така и за стопанските деятели. Не е възможно да има обективно счетоводство за субективните състояния и разходи на ресурси и човешка енергия нито по повод заболяванията, нито за наложените от грешки на правителствата и политиката в условията на карантина.

Ако някой е съгласен, че репресията спрямо човешкия фактор е била неизбежно решение, управляващите не би трябвало да носят отговорност за нейните икономически последици. Щетите са следствие на пандемията.

Онзи, който е несъгласен с такова тълкуване на политиките, ще вини и ще търси обезщетение за вредите, нанесени му от тях. Но ограниченията са въведени със закон - мислещият така няма право да търси възстановяване на щетите. На това отгоре и съдилищата не работеха повече от два месеца, а съответните закони отложиха (фактически забраниха за четири месеца) и доброволното изпълнение на задължения към кредитори и физически лица, които имат право на обезщетение.

Тук действа икономическата Теорема на невъзможността, формулирана преди 60 години от Кенет Ароу: ако на отделните хора им е отнета свободата да сравняват, преценяват и действат за своя сметка, единственият начин на управление е диктатурата.

 Снимка: dw