Тъжна гледка е варненското "НДК": Еми Барух

""Варна-а-а-а! Хубава Варна......"  
Ако съдим по Фестивалния комплекс, в който са предвидени голяма част от музикалните събития в програмата на Варненското лято и неговия международен музикален фестивал, положението е направо отчайващо. Комплексът е в състояние на полуразпад. И това не е от вчера.

Вчера: Случи ми се да го посетя. Менделсон, Моцарт и Бетовен  бяха поверени на софийската филхармония (в доста намален състав…) и на гостуващия диригент Фрухт от Германия.

Фестивалният комплекс, когото главозамаяни варненци наричат “малкото НДК”, е някаква несъстоятелна разпадаща се претенция. (То и софийското НДК е една разпадаща се претенция… но това е друга  тема, драга Пени Раева!)

Няма работещи тоалетни. За да стигнеш до тези, които все пак някак изпълняват предназначението си (май само три на брой) се налага да пресечеш входното пространство, да потънеш някъде зад касите и с риск да закъснееш за случващото се в залата, да се добереш до отходните места…

В антракта две от музикантките, запретнали  дългите си черни рокли, вееха поли по този маршрут, така че да успеят да излязат, да слязат, да заобиколят, да пресекат, да стигнат, да свършат каквото там се върши и да минат обратно по трасето, за да се качат на сцената преди диригента… .  
А гост диригентът е немец.

Чудя се как този възпитан в типичната за нацията подреденост коментира “естетиката” на работните условия по време на този гастрол:

Симфониците очевидно са лишени от гримьорни: във фоайето пред залата се търкаляха техните кецове, фракове и сакове, заедно с калъфите на контрабасите. И ние - публиката, споделяхме с тях тази импровизирана съблекалня, чакалня, гримьорна, килер и временен склад за инструменти. Няма бюфет. Някога е имало, но мястото е превърнато в депо за столове, натрупани покрай една забравена машина за сокове….  

Обаче има книжарница. На Сиела. Стъклена врата я дели от посетителите на комплекса, но вратата е заключена и за да влязат вътре, желаещите трябва да излязат от сградата и да обиколят комплекса отвън….

Да… комплексни са проблемите на комплекса. Тъжна работа, уважаеми ! А на всички рекламни материали, гордо е написано, че Международният музикален фестивал е основан през 1926 година…", пише Еми Барух.