Цинично е как през годините политическата класа остави доверието на хората да изтече в канала: ИТН

Цинично е как през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, , без загриженост, без минимизиране на комплексите си за непогрешимост и себевлюбеност, без дори да смекча арогантния си тон и самодоволство.

Това се казва в декларация от името на „Има такъв народ“, представена в Народното събрание от Любомир Каримански.

Вижте и пълния текст на декларацията:

Доверието е неразделна част от функционирането на всяко общество, разбира се и на нашето. Доверието един в друг, в нашите обществени институции и в нашите лидери са основни съставки за социалния и икономически напредък, което позволява на хората да си сътрудничат и да изразяват солидарност един към друг. То позволява на публичните институции да планират и изпълняват политики и да предоставят услуги.

Притежавайки властта и управлението на ресурсите, които могат да подсигурят стопанския живот, сигурността и спокойствието, опазването на националната сигурност, както и здравето на обществото, управляващите политически сили не си дават сметката, че погубват най-важната, безценна и незаменима стойност в обществото, а именно доверието! Установено е, че по-голямото обществено доверие подобрява спазването на разпоредбите и събирането на данъци.

Доверието също така дава увереност на потребителите и инвеститорите, което е от решаващо значение за създаването на работни места и функционирането на икономиките в по-широк план. Успехът в постигането на всяка от целите за устойчиво развитие — от премахването на бедността, през борбата с изменението на климата до изграждането на мирни и приобщаващи общества — ще зависи от доверието на гражданите и бизнеса в публичните институции и един в друг.

В света почти няма политическа система без лицемерие, себелюбие и внушение за непогрешимост – все качества, които са разрушаващи човешкия дух и креативен потенциал.

Лошото е, че все не сме научили уроците от миналото. Ако направим една ретроспекция и вникнем в политическите уроци за последните 30 години ще видим, колко лоши ученици сме били. Интелектуалният и професионален потенциал на хората, които искаха да променим България постепенно беше изолиран, част от него изгонен в чужбина, а другата поетапно поставена в будна кома. Защо? Какво все не ни достигна и продължава да не ни достига?

Когато СДС с лидер - Иван Костов спечели властта с невероятна подкрепа и мнозинство и повечето от нас гласуваха за тях – всички си мислехме, че той ще управлява поне 2 мандата, за да се направят необходимите реформи и те да са устойчиви.

Воденото от него управление имаше всички необходими ресурси –