Вграденият „резервоар за гмуркане“ на гущера му позволява да диша под вода: Учени

В дъждовната гора на Коста Рика малък полуводен гущер, наречен воден анолис, скача в поток. Минути минават, но анолисът не излиза на повърхността, за да поеме въздух, както обикновено правят тези гущери. Вместо това потъналият гущер присяда на речен камък, а малкият въздушен мехур на главата му се разширява като балон и след това се свива. Подобно на гмуркач, влечугото диша от резервоар с натрупан кислород.

Според д-р Линдзи Свирк, асистент по биологични науки в университета Бингхамтън в Ню Йорк, използването на този мехур помага на анолисите да удължат престоя си под вода. На заснетите от Свирк кадри на потопени анолиси се виждат видими мехурчета, които се надуват и изпускат върху главите на влечугите. Тази техника би могла да помогне на гущерите да се скрият от хищниците на сушата, съобщава Свирк в списание Biology Letters.

 За целите на новото проучване Свирк изследва вида Anolis aquaticus, който живее в близост до горски потоци в югозападната част на Коста Рика и западната част на Панама. Свирк установява, че образуването на мехурчета влияе пряко върху това колко дълго един анадол може да остане потопен. По време на експериментите дишащите с мехурчета гущери остават под водата средно 3 ½ минути. Това е с около 32 % по-дълго от анолисите, на които е било попречено - чрез нанасяне на омекотител върху части от главата им - да образуват въздушни мехурчета.

„Те могат да удължат гмурканията си, като използват тези дихателни мехурчета“, казва Свирк.

За целите на новото проучване Свирк изследва вида Anolis aquaticus, който живее в близост до горски потоци в югозападната част на Коста Рика и западната част на Панама. Свирк установява, че образуването на мехурчета влияе пряко върху това колко дълго един анолис може да остане потопен. По време на експериментите дишащите с мехурчета гущери остават под водата средно 3 ½ минути. Това е с около 32 % по-дълго от анолисите, на които е било попречено - чрез нанасяне на емолиент върху части от главата им - да образуват въздушни мехурчета.

„Те могат да удължат гмурканията си, като използват тези дихателни мехурчета“, казва Свирк, предаде CNN.

Водните анолиси не са бързи бегачи и разчитат предимно на камуфлажа, за да се скрият от хищници като птици, змии, бозайници и други гущери. А когато камуфлажът се окаже неуспешен, изчакването на заплахата под водата е ефективна стратегия за оцеляване.