Виктор Вълков, който свали Луканов

името на близкия до домовете им ресторант на ул. Жолио Кюри в столичния квартал Изток.

Тандемът им успява в годината управление на правителството Попов – от края на 1990 до края на 1991 г. да раздаде немалко „куфарчета”, да назначи немалко бъдещи милионери и нищо чудно, че до смъртта си Виктор Вълков беше бордовик на Асет банк, определяна от Бойко Рашков като ”банка на СИК”, където дъщерята на Любен Гоцев също членуваше в борда.

Неочакваният край на тази история за 30-годишен политически и икономически триумф обаче беше грозен. По време на погребението на генерал Гоцев, на страницата на Вълков в социалните мрежи се появиха кадри, заснети в дома на земеделеца. На тях той беше заснет на инвалидна количка, по памперси, в безпомощно състояние.

Такива видеа се появиха още няколко пъти в мрежата в явно важни за някого моменти на развитие в политиката и бизнеса, явно за да покажат накъде отиват бащите на прехода у нас.

Сред които определено беше Виктор Вълков. Тръгнал в кариерата като служител в търговските мисии на България в чужбина, после отговорник за международната дейност на съуправляващата партия БЗНС, точно на 50 издигнал се до член на Постоянното присъствие – оранжевото Политбюро, от 1989 г. негов секретар, а от началото на 1990 г. и партиен лидер. След това шеф на фракция във Великото народно събрание, вицепремиер и външен министър в правителството на Попов, свързано с първоначалното натрупване на капитала.

При управлявалия 2 г. с мандата на ДПС кабинет на Беров, наричан Правителство на Мултигруп, при Виденов и в началото на Костов Вълков е 2 мандата посланик в Турция. При Царя, когато ДПС се връща във властта, и в началото на Тройната коалиция пък е посланик в Хърватия. Пенсионира се на 70-годишна възраст през 2006 г. След това е легендарен като един от двамата господари на Кръга Монтерей, който според медийната си слава има скритата политическа и икономическа власт в България, или поне голямо влияние.

Илиян Костадинов