Забавният филм, който поставя срама в ъгъла

В година, в която се наблюдаваха един след друг удари по правата на жените, Poor Things (Клети създания) е добре дошло, хапливо и забавно бягство. В стиймпънк черната комедия на Йоргос Лантимос участва Ема Стоун, която дава най-доброто си изпълнение в историята в ролята на Бела Бакстър, творение на луд учен (Уилем Дафо), която живее изцяло извън пределите на патриархалния морал.

 Филмът не би могъл да бъде по-подходящ за края на годината на "Барби" на Грета Гервиг, който доминираше през голяма част от времето.  Колкото и да ми харесваше този почти перфектен филм, Клети създания се осмелява да отиде на места, на които "Барби" не искаше или не можеше да отиде (особено с производителя на Барби Mattel като продуцент). Режисьорът Лантимос ("Омарът", "Фаворитката") изследва как изглежда една жена, която съществува в т.нар. вежливо общество, докато дава нула акъл. Във всеки случай в преносен смисъл.

Началната глава, наподобяваща "Булката на Франкенщайн", може да се окаже малко груба за пискливите зрители. При срещата си със студента по медицина на своя създател Бела го удря по носа и се смее от удоволствие при вида на кръвта. Присъединява се към героя на Дафо в лабораторията му и се забавлява, като пробожда очите на един труп със скалпел ("скърцане, скърцане!"). Но тъй като в тази фантазия мозъкът ѝ се развива с "ускорени темпове", тя открива мастурбацията и пред нея се открива цял нов свят.

Голяма част от публикациите в пресата и дискусиите в социалните мрежи за филма, които започнаха още с прочутата му премиера на 80-ия международен филмов фестивал във Венеция през септември, се въртяха около секса: Бела, която е напълно безсрамна героиня, обикаля Европа с различни мъже, сред които Марк Ръфало в забавното си изпълнение на Дънкан Уедърбърн, ловък, но глупав адвокат, който е добър в леглото.

Разбира се, някои сцени са графични - има голота в цял ръст и много симулиран секс. Но това, което намирам за шокиращо, е колко повече внимание се обръща на любовното съдържание на този филм, отколкото на реките от кръв и непрестанното насилие, които съставляват толкова много други масови филми (все още не съм видял филмов критик да се оплаква от непрестанното насилие с пистолети в "Джон Уик", например).

 Самата Стоун е коментирала тази странна дихотомия с цитат, който звучи като нещо, което би могло да дойде от героинята ѝ от "Клети създания" в по-късната ѝ, по-ясна фаза: "Културата на Америка и нейната връзка с насилието е наистина завладяваща, че тя е толкова предпазлива по отношение на сексуалността, нещо, което е част от естествения човешки опит и начина, по който хората буквално се създават и раждат - това е срамно по някаква причина, но начинът, по който умират, не е", казва тя пред The Atlantic.

Срамът и липсата на такъв е в основата на "Клети създания", която чрез различни глави проследява развитието на Бела от плътска, едносрична, лутаща се ИД в страстен читател и начинаещ социалист. (Филмът е базиран на романа от 1992 г. на Аласдър Грей, чийто анархичен дух очевидно е малко смекчен за филма).

Бела е пълното въплъщение на един консервативен кошмар: жена, която няма никакъв интерес или изискване да се подчинява на традиционните представи за това какво могат и какво не могат да правят жените. Трагично е, че свободата от срама и патриархата е такъв фантастичен терен, но също така е и забавно да се гледа. Героят на Ръфало скърца със зъби, след като научава, че Бела е спала с друг, а тя го гледа объркана: "Имах топлина, която се нуждаеше от освобождаване. Така че по моя молба това беше", казва тя с вдигане на рамене.

 Една от най-хубавите сцени, разиграваща се на великолепно претрупан круизен кораб, ми напомни за сцената с автобусната спирка на "Барби". Бела и една възрастна жена (иконата на немското кино Хана Шигула) се харесват и тя представя възрастната жена на Дънкан като "моята нова приятелка, която не е била чукана от 20 години. Не е ли това учудване?" Нейният съвет към по-възрастната ѝ приятелка: "Надявам се, че използваш ръката си между краката, за да си щастлива!"

Бихте могли да разглеждате Клети създания като феминистки утопичен риф на викторианския пикаресков роман, а и на епохата. Ако някоя истинска жена през XIX в. се е държала по този начин, вероятно е щяла да попадне в лудница или затвор. Но по-тъмната истина е, че днес жените, тук, в САЩ, и по света, все още са третирани като собственост, все още са нападани и заглушавани за това, че изразяват идеята, че не са граждани втора категория или че упражняват своята независимост.

Миналия месец бившата първа дама Мишел Обама заяви пред Би Би Си, че "в Съединените щати се сблъскваме с отстъпление от репродуктивните права, неща, които хората смятаха, че могат да приемат за даденост..., които бяха отстъпени и голяма част от тях се дължат на обезценяването на жените, на убеждението, че жените нямат избор и власт над собственото си съществуване".

Жените, които се противопоставят на гневни и агресивни мъже, редовно биват убивани заради това. Последните глобални оценки на Службата на ООН по наркотиците и престъпността и на ООН Жени показват, че средно повече от пет жени или момичета са убивани всеки час (или една на всеки 11 минути) от някой в собственото им семейство, съобщи Forbes миналия месец. И, разбира се, редовно чуваме за това, че жените са унижавани за това, че са сексуални или че не спазват традиционните очаквания за пола.

Не знам за вас, но един от моите механизми за справяне в свят, изпълнен с толкова много мрак, е хуморът. А Клети създания, с фантастично физическото си феминистко творение, е комичен балсам за душата и артистичен призив за по-добри неща. Ще оставя Бела Бакстър да обобщи: "Това е само начинът, по който е, докато не открием новия начин, по който е, и тогава това е начинът, по който е, докато не открием новия начин, по който е, и така продължава, докато светът вече не е плосък."

Източник: Сара Стюарт, CNN