09.06.2015 11:46

Започна голямата битка за посланически места

Видян 1373 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Посланическото място е един от любимите постове на партийните функционери в България. Заплатата и командировъчните високи, възможност при желание за нищоправене, липса на отговорност и на особен контрол от централната власт.

Посланикът може да бъде и отговорен и активен човек, който да работи много успешно за националните интереси, и има много примери в тази посока. Общественият образ на българския висш дипломат обаче е изграден почти изцяло от представителите на т.нар "политическа квота". Тя е чест обект в амбицията за реформи на външните министри, но винаги остава непокътната.

Досега управляващата коалиция нямаше възможност да лансира свои кадри за посланици, тъй като нямаше свободни места. От тази година обаче мандатите започват да изтичат, а през 2016 година по едно и също време ще се освободят десетки посланически места. Става въпрос за дипломатите, които бяха изпратени от външния министър Николай Младенов на местата на т.нар. посланици от ДС по време на първото правителство на Бойко Борисов през 2012 година.

Разпределението започва

Вече стана ясно, че бившият външен министър Надежда Михайлова ще заеме един от ключовите постове - посланик в Анкара. Традиционно този пост бе в орбитата на службите.

Михайлова ще замени на поста Красимир Тулечки, който е един от малцината посланици, които запазиха постовете си, въпреки съпричастността си към бившите служби.

Смята се за сигурно и назначението на Катя Тодорова, която в момента е зам.-външен министър, за представител на България към Съвета на Европа в Страсбург.

Скоро ще бъде назначен и посланик в Нигерия, където българската мисия отдавна се води от временно изпълняващ длъжността. За поста се спряга посланик от кариерата.

Битката на лобитата

Служителите на външно министерство вече се готвят за позициониране предвид освобождаващите се постове догодина. След отказа на президента Росен Плевнелиев да подписва укази за назначаването на дипломати с досиета за посланици, кръгът на възможните опции силно се стесни. Голяма част от дипломатите, за които Комисията по досиетата не намери данни, са в играта за посланическите места.

Президентът Росен Плевнелиев също има лостове за влияние и се очаква да има свои предложения. Традиционно политическите партии също ще искат да лансират свои хора, като тази практика сега ще е доста усложнена заради не толкова ясните отношения в управляващата коалиция.

Външният министър е представител на Реформаторския блок, но със сигурност и останалите партии ще искат своя дял.

Вицепремиерът Ивайло Калфин също е бивш външен министър и има свои хора във ведомството.

Реформите и политическата квота

В края на мандата на кабинета "Орешарски" външният министър Кристиан Вигенин предизборно изготви проектозакон за двойно намаляване на т.нар. политическа квота до 10%. Действието му бе силно популярно, но на фона на липса на подкрепа дори в собствената му партия.

Въпреки че тази квота е законово регламентирана, тя рядко се спазва и в определени периоди грубо се надхвърля.

В нейна полза се прилагат аргументи, че за определени места са нужни експерти извън структурата на външно министерство, но в действителност тя се прилага основно за партийни функционери - много често без елементарни познания във външната политика.

Освен това политическата квота е удобен инструмент за елегантното "отстраняване" на политически фигури, като бъдат изпратени надалеч, съобщава "Медиапул".

Ръководството на външното министерство в лицето на външния министър Даниел Митов не възприе намаляването й за основен приоритет и според информация от ведомството засега няма намерение да влиза в битка със законови промени в тази посока.

Това негово решение обаче ще е изправено пред "тежък изпит" следващата година, когато ще е в неудобното положение да отказва на много "политически партньори" апетитните места зад граница.

Добави в:

facebook.com