Защо Достоевски е модерен в TikTok?

През целия декември интернет се вълнуваше от внезапната популярност на новелата „Бели нощи“ на Фьодор Достоевски сред британската младеж. Благодарение на вирусните публикации в TikTok хората в Обединеното кралство бързо се сдобиха с ново издание на книгата. Този феномен не е съвсем изненадващ - социалните медии могат да превърнат всяка тема в тенденция за една нощ. Въпреки това е хубаво да мислим за „Бели нощи“ като за нещо специално - траен фрагмент от руската култура, който не може да бъде отхвърлен. И това е вярно.

Романът „Бели нощи“ е адаптиран за филми 30 пъти, като само пет от тях са създадени в Русия; останалите са от САЩ, Испания, Италия, Южна Корея, Индия и Германия. Само за последните 20 години тази новела е превеждана на английски език пет пъти. Има нещо в нея, което изисква редовно преосмисляне и възраждане.

Главният герой на „Бели нощи“, неназован разказвач, е квинтесенцията на самотния човек. Животът му се състои от самотни разходки по улиците на Санкт Петербург, толкова самотни, че той разговаря с къщите, дори се притеснява, че една от тях е пребоядисана от розова в жълта. Когато напуска града, той си представя, че е в Италия. Социалната му изолация е толкова дълбока, че не може да се насили да поздрави хората, които вижда всеки ден. За него най-истинската самота е да си заобиколен от други хора, но да се чувстваш невидим.

Той също е беден. Когато се запознава с Настенка, той е закъснял с наема и се надява да плати дълга си със следващата си заплата - единственият му източник на доходи. Дори основните му нужди не са задоволени. И след като се отваря за Настенка, млада жена, която е също толкова нещастна и хваната в капана на обстоятелствата, той сякаш спечелва любовта ѝ. Но тази крехка надежда е разбита, когато бившият любовник на Настенка се завръща и тя мигновено - почти рефлекторно - скача в прегръдките му, оставяйки разказвача с разбито сърце и завинаги в „зоната на приятелите“.

Това понятие - „зона на приятелите“ - е актуално днес, както никога досега. Разказвачът се превръща в „човека на Шрьодингер“, едновременно обичан като приятел, но изключен от романтично партньорство. Той служи като довереник и емоционална подкрепа, но в крайна сметка е изместен настрани. Първоначално доволен да бъде приятел на Настенка, той бързо се влюбва в нея. Тя, от своя страна, се съгласява да го обича - или поне така изглежда - докато завръщането на истинската й любов рязко не прекратява мечтите на разказвача.

Самата Настенка е сложен характер. Тя е добро, красиво момиче, което е израснало приковано към сляпата си баба. Най-яркият ѝ спомен е едно пътуване до театъра, за да види „Севилският бръснар“. Тя се влюбва лесно, почти импулсивно. Можем ли да я виним за това?

Темите на историята - самотата, несбъднатият копнеж и социалната откъснатост - намират дълбок отклик в съвременните млади хора. Светът, в който е ограничен до екраните на мобилните телефони, насърчава изолацията. Създаването на социални връзки става все по-трудно по няколко причини: атомизацията на обществото в информационни балони и нарастващите разходи за живот, които често поставят младите хора в дългове, преди да са получили първата си заплата.

И още - търсенето на любовта. Намирането на партньор чрез мобилно приложение може да изглежда удобно, но парадоксът е ясен: колкото по-ефективно се търси, толкова по-мимолетни стават връзките. Опитът расте, но щастието често остава недостижимо.

По този начин се пресичат трите основни теми на „Бели нощи“: откъснатост от обществото, лична самота и копнеж по недостижимото. Тези универсални борби говорят директно на младите хора, които се ориентират в днешната раздробена социална и икономическа реалност.

В свят на неограничени възможности и разколебани възможности човек може да се почувства унесен в социален асансьор, който не води до никъде. Достоевски, традиционно смятан за един от най-мрачните писатели в литературната история, предлага спасително въже. Той казва: „Вие не сте сами. Хората са се чувствали по този начин преди 150 години в Санкт Петербург и са оцелели.“

Творчеството на Достоевски ни напомня, че самотата, разочарованието, любовта и загубата са присъщи на човешкия опит. Посланието му, предадено през призмата на руския психологически реализъм, е послание за солидарност: „Вие не сте сами във вашите борби.“

Ето защо Достоевски остава жив. „Бели нощи“ е своеобразен художествен учебник за преодоляване на самотата и разбитото сърце. В епохата, доминирана от кратките видеоклипове и вирусните тенденции, е забележително, че руски писател от XIX век е намерил пътя си към сърцата на британските тийнейджъри чрез TikTok. Но може би в крайна сметка това не е толкова изненадващо. Достоевски говори за непреходните и универсални аспекти на човешкото битие, а това е нещо, което никой алгоритъм не може да замени.

От Дмитрий Самойлов, журналист, литературен критик