Защо дребният бизнес е "невидим" за държавата и как да го променим: Т. Иванова

"Помните ли с какво пренебрежение точно преди година властта говореше за "баничарниците, фурничките и павилиончетата", сякаш това не е животът на стотици хиляди хора у нас - техния дребен бизнес, или вече сте забравили? Аз не съм! Защо ли? Явно тези хора са "невидими" за управляващите. И веднага ще приведа пример: хлебарите и сладкарите например не са ощастливени с мерките, с които се помага на заведенията и туризма, а според правителството 70% от тях даже били разплатени. Не знам дали това е вярно - мнозина твърдят, че още имат да вземат пари от първото затваряне преди година...Но знаете ли защо хлебарите например, а и много други хора с дребен бизнес не могат да се класират за помощи? Защото били ПРОИЗВОДИТЕЛИ.  В държава, на която основен икономически проблем е липсата на производства.

Който не вярва - да провери, както съм си направила труда да го направя, и ще установи - дори заведенията, които имат отворени кухни и които работят също кетъринг, за да бъдат адаптирани към непрекъснатите затваряния и отваряния като предлагат храна за вкъщи и за офиса, в 99% от случаите не получават помощи в момента заради факта, че имат производство. Не са виновни този или онзи бизнес, а държавата - принципът "Разделяй и владей" се отнася за феодализма. Подсещам властващите, че ние живеем в 21-ви век! Проблемът обаче не е в друго, а в изнемогването на хората.

Както пише в класиката с прочутата реплика на великия комбинатор Остап Бендер: "Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се"!

На мен обаче не ми е безразлично, защото всяка от "баничарниците, фурничките и павилиончетата" за мен са хора. Ако за някого те са "невидими", за мен са напълно видими. Аз съм една от тях – семейството ми има дребен бизнес, не хлебарски. Откакто се занимавам с политика и