Защо Кейптаун е един от най-очарователните градове в света

Кейптаун е олицетворение на мултикултурната Южна Африка. Дълго време дом на номадски скотовъдци, най-старият град в страната води началото си от 1652 г., когато заселници от Холандската източноиндийска компания създават станция за водопой на кораби, пътуващи към Азия.

Днес, въпреки тъмната история на апартейда и продължаващата ежедневна борба с прекъсванията на електрозахранването, познати на местните жители като "load shedding", градът майка е в процес на възкресяване на своето живо и завладяващо минало, като голяма част от мултикултурността му е резултат от търговията с роби, довела до бреговете му хора от Индонезия, Малайзия и Мадагаскар.

Местните жители от всякакъв произход са готови да разкажат за невероятните му ястия и напитки и за достъпа му до някои от най-добрите диви пейзажи на планетата, без да се отклоняват от важната работа да напомнят на новодошлите как е възникнало това място и пред какви предизвикателства е изправено в момента.

Бо-Каап вероятно е апотеозът на съвременния Кейптаун. Някогашен военен гарнизон, тук се заселват освободени роби през XIX в., преди да бъдат прогонени от района по време на расисткия режим на апартейд. Днес неговите цветни къщи и витрини, без да споменаваме невероятните ресторанти и кафенета, го превръщат в Мека за щастливите посетители.

Карен Дъдли познава района по-добре от всички. Известна готвачка, която преди пандемията от ковида е управлявала собствен ресторант, наречен просто Кухнята, Дъдли е в челните редици на популяризирането на невероятните ястия, които се предлагат тук. Това е всичко - от koesisters - вкусни понички с подправки, които демонстрират малайското наследство на района - до сочни масала пържоли.

Дъдли казва, че собственият ѝ ресторант и готвене са свързани с желанието да се излезе от "нашето наследство на необходимостта да категоризираме нещата и да им поставяме етикети. Имаше голям въпрос "какво е южноафриканско?".

"Мисля, че в Кейптаун стигнахме до мястото, и то през последните години, където просто искаме да ядем това, което е вкусно."

Разхождайки се из Бо-Каап обаче, расовите разделения, белязали т.нар. нация на дъгата, никога не са далеч.

"Този район е бил район на смесени раси, а през 60-те години е обявен за бял район", обяснява Дъдли. За нея това е лично. В резултат на това семейството на Дъдли, което е от смесена раса, губи дома си тук.

"Това беше тяхната къща, а те получиха известие за изселване и трябваше да продадат къщата си почти на безценица, да се преместят далеч от общността си, от църквата си, от хората си, далеч от Кейп Флатс."

Това преживяване не е рядкост и е неразделна част от историята на Кейптаун, от която не може да се избяга. Въпреки реалния напредък, постигнат след излизането на Южна Африка от ерата на апартейда през 1994 г., проблемът остава суров и реален.

"Яд ме е, че семейството ми трябваше да се премести", казва Дъдли. "Трябваше да напуснат семейството си и да оставят всичко, което познават, и да започнат нов живот някъде другаде само с цел да се преотреже една област, една конструкция."

Въпреки този гняв, гордостта на Дъдли от района и съвременния град е неизбежна.

"Мисля, че просто сме толкова благодарни за свободата си. Мога да се омъжа за човека, когото обичам, бял мъж. Децата ми са освободени от по-ниско образование. Те имат бъдеще пред себе си. Мисля, че това ни прави по-решителни хора. Ние сме тук, ние инвестираме. Трябва да работим за промяна. Трябва да работим за нещо ново. Това е нашият живот. Това му придава някаква структура."

Спокойствието под вълните

Разположението на Кейптаун в близост до нос Добра надежда, където буйните води се разбиват в скалистия нос, отдавна го е превърнало в един от най-привлекателните градове в света. Независимо дали гледате от високите върхове на планината Table Mountain, или от самата вода, усещането за природа и открито пространство е съвсем реално и е част от ежедневието.

Това важи с особена сила за Ханли Принслу. Шампионка по свободно гмуркане, изследването на света под вълните, които се разбиват в градските плажове, ѝ осигурява медитативно спокойствие. С помощта на дишането тя може да стане част от водния свят на гори от водорасли, където се стрелкат тюлени, и то без да има нужда от кислородна бутилка.

"Един ден [осъзнаваш], че си там долу и имаш минути да изследваш на един дъх", казва тя. "Въпросът е да намериш тези моменти на спокойствие. За мен това е свързано с дивата природа и връзката с нея."

Въпреки това страстта на Принслу към океана я кара да се тревожи и за неговото бъдеще. За град, който извлича толкова много от своята идентичност от водата, Кейптаун е изправен пред сериозни екологични проблеми, които засягат това специално местообитание.

При завръщането си на сушата Принслу редовно събира десетки балони, които са попаднали във водата от партита, организирани на сушата и в морето. Влиянието на нещо на пръв поглед толкова елементарно може да бъде огромно и да опустоши морските обитатели, които или се хранят с пластмасата, или умират, след като са попаднали в нея, след като е била изпусната.

"Трудно е да се повярва, че нещо толкова огромно може да се провали", казва тя за океана. "Не искаме да го повярваме, това накърнява светогледа ни, да мислим, че нещо толкова огромно може да се провали. Мисля, че наистина е необходима промяна в мисленето, за да мислим за нашия океан като за нещо ценно и крехко, върху което всъщност можем да окажем както отрицателно, така и положително въздействие, в зависимост от това как избираме да живеем."

Приключение в лозята

Въпреки че морето и градът дават добра представа за това, което Кейптаун предлага, пътуването към вътрешността на страната има своите особени предимства. Благословен със средиземноморски климат и невероятно плодородни почви, регионът Стеленбош произвежда вино от повече от 300 години.

Роуз Йордан е собственик на винарското имение Plaisir и смята, че отглеждането на вино тук е "наследствен проект".

"Отглеждате лоза и само след три години тя започва да дава плод", казва тя. "Едва след седем години тя започва да ражда добро грозде, достатъчно добро, за да се направи добро вино. И чак след много години, страхотно грозде, което прави страхотно вино."

За тези, които не искат просто да прекарат един ден, отпивайки от най-доброто южноафриканско вино, имението Plaisir Estate предлага нещо по-вълнуващо: собствени маршрути за планинско колоездене, които минават през подножието на планината Симонсберг и предлагат неповторими гледки към върховете на Западен Кейп.

"Има толкова много приключения", казва Джордан. "Заобиколени сме от Капското флорално царство, което е най-богатото флорално царство на земята. Толкова е красиво, тези невероятни планини. Наистина има какво да се прави за всеки."

С повече от 1300 км пътеки през Кейп Винеландс посетителите лесно могат да прекарат месеци на две колела, което е шанс да направят нещо извън обичайните, спокойни обиколки на винарни, които движат толкова много туристическата икономика тук.

Град от световна класа

Въпреки че храната играе огромна роля в културата на Кейптаун, ежедневието на града не се подхранва само от отличната му кухня. Има и огромна нужда, желание за музика.

За Africa Melane тя е от съществено значение. Известен радиоводещ, той е и заместник-председател на операта в Кейптаун. Това не е нещо, което може би мнозина извън града биха сметнали за същностно южноафриканска форма на изкуство, но Мелане се стреми да подчертае значението ѝ за душата на мястото.

"Това е град от световна класа", казва той. "Оперната форма на изразяване е на векове. В крайна сметка тя разказва история. Вие просто го правите по най-сложните, комплексни и удивително възнаграждаващи начини".

Макар че това може да се разглежда и като израз на надеждата за "нацията на дъгата" - термин, използван за първи път от архиепископ Дезмънд Туту по време на работата на Комисията за истина и помирение след апартейда, Мелане е предпазлив да гледа на нещата по този начин.

"[Визията на Туту] беше, че всички ние ще се срещнем, ще споделим историите си, ще си простим и ще бъдем тази една прекрасна, дъгова нация. В момента тя е на парчета", оплаква се той.

"Трудно е да се вярва в една визия, когато има толкова много предизвикателства: Разходите за живот, високите нива на престъпност, с които все още трябва да се борим, болестите, неразположенията и всички подобни неща. Така че не мисля, че в момента в Южна Африка ще намерите много щастливи хора от "нацията на дъгата"."

Въпреки всичко това Мелане вярва, че нещата могат да се подобрят.

"Мисля, че работата, която трябва да положим занапред, ще отнеме много повече енергия, отколкото е необходимо. Но това не е непоправимо."

Операта в Кейптаун със сигурност има за цел да помогне това да се случи, както и да подтикне града да се стреми към още по-големи висоти.

"Ние сме различен град. Корените ни са здраво вкоренени, за съжаление, в някои от ужасите в историята на човечеството. Тук има много холандско влияние и много европейско влияние. Разбира се, ние сме много, много добре запознати с британската история и затова в Кейптаун има много от Великобритания и това се изразява в начина, по който се води животът в Кейптаун. Така че в това отношение ние черпим много от западната култура и усещане".

Съществената африканска култура обаче е тази, която движи Мелане във визията му за операта и града.

"Кейптаун се стреми да бъде град в съответствие с великите, наистина. Лондон, Ню Йорк и всичко останало, но той е много силно вкоренен в африканския дух, ценности и отношение."

Без съмнение, това е място с уникалност, която не може да бъде открита никъде другаде в тази страна, на този континент или, всъщност, в света като цяло.

 Снимка: CNN

Снимка: Deyan/Adobe Stock