Защо МРЗ 850 лв. ще напомпа инфлацията, ще направи работещите бедни и пенсионерите още по-бедни и ще фалира малкия и средния бизнес и НОИ, ще теглим нови мегакредити: Топикономист

Корнелия Нинова, чийто опит в икономиката се свежда до измамна приватизация, осъдена от държавата в нарочно дело, предлага 20% увеличение на минималната работна заплата в страната, която се изчислява на базата на статистическата средна.

На нея пък се крепи депутатската заплата, т.е. вдигането й с 2-цифрен процент ще донесе нови над 1000 лв. над заплатата и още 1000 лв. върху бонусите на месец или над 24000 лв. годишно на редовия депутат, а на Нинова лично – нови 2000 лв. към заплатата и още нови 2000 лв. върху бонусите към нея или още над 48 000 лв. годишно.

Това ще надуе инфлацията и ще направи работещите бедни още по-бедни, за пенсионерите да не говорим. Освен, че ще фалира малкия бизнес, пък и не само той, като най-силно ще пострада икономиката в регионите, където все още има гласуващи за БСП – в родния й северозапад, от чието врачанско село тя идва, ямболско на Вигенин, шуменско на нейния агроминистър от ИСК Иванов и т.н. Защото там средната заплата не е реално и 850 лв.

Приходите в НОИ също ще се сринат, понеже фирмите ще крият пари, а и сега над 60% от бюджета му се формира вече от бюджета, не от осигуровки. Напомняме, че уж финансов гений, А. Василев, съпредседател на Продължаваме промяната предлага 950 лв. Обяснява топикономистът Георги Вулджев:

„Социалната комисия в парламента е приела на първо четене минималната работна заплата да бъде 50% от средната.

Това е безумие.
Основният принципен проблем с това предложение е, че предлаганият "обективен механизъм" за определяне на МРЗ всъщност е икономически неадекватен. Има големи разлики в нивата на средните заплати между различни сектори и региони. Заплатите в богатите региони и високоплатените сектори бутат нагоре средното ниво за страната като цяло.

Използвайки националното ниво за определяне на МРЗ за всички региони и сектори означава формирането на големи дисбаланси. Например, в момента 50% от средната заплата в България се равнява на 82% от средната заплата в туристическо-ресторантьорския сектор и на 21% от средната в този на информационните технологии.

Най-добре е минималната заплата да се диференцира по сектори и/или региони. Но дори и да продължи да се определя само едно "национално" ниво, базовият статистически прочит на разпределението на заплатите ни показва, че е по-добре вместо средната да се използва медианната.

Средната величина на една дистрибуция се влияе до голяма степен от екстремни стойности в единия или в другия край. Медианната заплата не се влияе от екстремни величини и дава по-реалистична представа. Съответно, ако се използва за референтна стойност няма да доведе до толкова съществени дисбаланси в пазара на труда.

Но има и друг, по-актуален проблем с това предложение.
През 2023 50% от средната заплата се равнява на 850 лв., което е увеличение с 20% от настоящото ниво, което е 710 лв. Подобно увеличение би било осезаемо над нивото на инфлация през настоящата година и допълнително би подхранило инфлационните тенденции.

Ако с неадекватни политики държавата създаде инфлационна спирала между доходи и цени, ще е много по-трудно инфлацията да се успокои, защото освен силните външни фактори, ще се добави и вътрешен, структурен фактор, който я бута нагоре.

С нивото на МРЗ са обвързани много социални плащания.

Ако то рязко се увеличи през 2023 това ще значи и остро покачване на текущите държавни разходи. Но бюджетът не може да си го позволи, дефицитът е твърде голям и лихвите по държавния дълг вече са непоносимо високи.

Механизмът за определяне на МРЗ определено има нужда от реформа. Но тази със сигурност не е правилната”.

Радостина Тонева