Здравната ни система не е под натиск. Други са причините за извънредното положение

Според публикуваните данни, 4053 пациенти или 3.6% от случаите в Италия са имали нужда от интензивни грижи.

Да видим какво се получава при такова допускане:

      население в милиони     брой на заразените     лекувани в болница     лекувани в интензивни отделения

Италия     60     115000     23000     4053

България     7     13417     2683     473

При развитие на Италианския сценарий в България, за период от 2 месеца ще се наложи 2683 пациенти да бъда настанени за болнично лечение. Ако приемем, че средният им престой е 15 дни, то ние бихме имали нужда от 670 легла за тяхното лечение. Тъй като заразяването няма да става равномерно, нека направим допускане, че в пика на епидемията ще имаме нужда от два пъти повече легла от средното – 1340.

Както беше посочено по-горе, здравната ни система разполага с 53 хиляди легла, от които 40 хиляди за активно лечение. Максималният брой легла, които биха ни били необходими за лечението на болни с COVID-19 се равнява на 3% от разкритите легла за активно лечение (2,5% от всички легла).

Възможно ли е леглата да не стигнат защото са заети от хора с други заболявания? Според данните на НЦОЗА, използваемостта на леглата в болниците през миналата година е била 66.2%, тоест 1/3 от леглата за активно лечение или 13300 легла са били свободни така или иначе, което е 10 пъти повече от необходимите в пика на епидемията 1340 легла.

Да видим как биха изглеждали нещата от гледна точка на възможностите за интензивно лечение и обдишване на най-тежките случаи. Със Заповед № РД-01-159/27.03.2020 на здравния министър за нуждите на интензивното лечение на болни с COVID-19 са определени 1324 легла.

При развитие на Италианският сценарий, общият брой на болните, нуждаещи те се от интензивно лечение за период от 2 месеца е 473 или почти три пъти по-малък от всички, определени със заповедта на министъра, интензивни легла.

Пикът на броя заразени за един ден в Италия през последните два месеца беше 4200 души. Спрямо нашето население, би следвало пикът на новорегистрираните случаи да е 490 души (20 пъти повече от съобщаваните до този момент). Средногодишно в страната се извършват над 20 милиона прегледа или по над 55000 на ден. Прегледаните пациенти с коронавирус биха били 0,9% от всички прегледи, извършвани в страната. Тоест, ако средно един лекар извършва по 100 прегледа на седмица, то в разгара на пандемията ще прави по 101.

Сега да допуснем, че 20% от тези 490 новооткрити заразени с коронавирус пациенти трябва да се хоспитализират. Това прави общо 98 хоспитализации на ден. През 2018 година по данни на НЦОЗА, броят на хоспитализациите страната е бил 2 милиона и 207 хиляди, което е средно 6046 хоспитализации на ден. 98 хоспитализирани в пика на епидемията от коронавирус ще са точно 1.6% от обичайния брой хоспитализирани дневно в страната. Това дори е по-малко от разрешеното от НЗОК отклонение в размер на 3% в месечния брой хоспитализации, отчитани от болниците.

Можем да направим още съпоставки и екстраполация на данни, но тези са напълно достатъчни за да докажат, че капацитетът на здравната ни система е достатъчно голям за да обслужи без проблем епидемия от COVID-19 с мащабите на Италианската и дори два, три пъти по-голяма.