никога не беше същият. Заради проблемите с щитовидната жлеза, които имах след посещението ми в Чернобил веднага след аварията през 1986 г.
Правих 3 дни концерти за ликвидаторите на аварията, заедно с Владимир Кузмин (б.р. тогавашният шеф на групата й и неин любим – нещо като руски Асен Гаргов). От Москва ни изпратиха с 3 предупреждения. Първото беше – НЕ ЯЖТЕ НИЩО – спазих го и отслабнах. Второто беше – НЕ ГАЗЕТЕ ТРЕВА И НЕ КЪСАЙТЕ РАСТИТЕЛНОСТ. И това ОК. Обаче третото – НЕ ПРИЕМАЙТЕ ЦВЕТЯ – това вече не можех да изпълня по никакъв начин. ВЗЕМАХ ЦВЕТЯТА, КОИТО ПОДНАСЯХА ТЕЗИ ХОРА, ПРЕЗ ЧИИТО ОЧИ ПРОЗИРАШЕ СМЪРТТА.
Върнах се и направих първия благотворителен концерт изобщо в историята на СССР. Трогнахме хората, събрахме страшно много пари за пострадалите. После ми удари щитовидната жлеза и гласа. Понаучих се да мълча! Не съжалявам, заради
СВЕТНАЛИТЕ СЛЕД КОНЦЕРТИТЕ МИ ОЧИ И ЛИЦА НА ХОРАТА ОТ АЕЦ ЧЕРНОБИЛ, КОИТО ЗНАЕХА ЧЕ СА СМЪРТНИЦИ
Иначе намериха за какво да ме накажат в Страната на забраните, към която се връщаме. Знаете ли за какво? Че пях с черна панделка.
Това не ме интересуваше, знаех, че съм посдтъпила правилно.
Политиците държат на артисти като нас, понеже смятат, че влияем на „масите”. Поне според мен е точно обратното – хората ни влияят на нас.
СЦЕНАТА МЕ СПАСЯВА! Аз съм интроверт и не обичам тълпи. На сцената хем съм близо до много хора, хем съм далеч.
Заради това невероятно усещане съм пяла всичките тези години. Не е заради плащането. Пълнех стадиони с концертите си и получавах първо 25, после 40 рубли за всеки. А в чужбина: само дневни.
Даже помня едно интервю в Япония. Питат ме: "Колко вземате за концерт". Мисля си, че ще шашна журналиста и гордо заявявам: „1000 рубли”. А той: „Само толкова ли наистина?”.
За разлика от нас, поетите и композиторите взимаха много големи пари от авторски права. Веднъж казах на Паулс и Резник: „Момчета, дайте някой процент от вашите, все пак аз изпълнявам песните”. Отказаха. И тогава започах сама да си пиша под псевдонима Борис Горбонос.
АББА МЕ ПОКАНИ ЗА МЮЗИКЪЛА СИ ШАХ-МАТ, НО СССР НЕ МЕ ПУСНА
Пазя си още бележката от 1984 г., в която се определя като „нецелесъобразна” такава командировка.
Колегите ми предложили ролята при гастрол в Швеция, но още преводачката ми промърмори тихичко учтиво да откажа. Вместо това, отговорих уклончиво. Те усетиха и обещаха да помогнат да се уреди. Не стана.
Затова сега ми е смешно, като напишат или кажат, че някой ми плащал да мисля и да говоря това, което говоря сега за войната и т.н.
Винаги съм обичала и обичам Русия. Но обичам и да казвам истината!
ПАРИТЕ ПОБЕДИХА ДОБРОТО! ПЛЮЯ НА ТОВА!
В такъв свят не е учудващо, че истинските приятели ми останаха съвсем малко. Така е всеки път, когато остана без пари. И друг път се е случвало.
Аз съм готова на всичко и за всичко. Знам си отдавна урока, че времето проверява хората.
Един артист става известен поне за 1,5 до 3 г. усилена работа и подкрепа. После цял живот трябва да задържи успеха.
Затова и казвам, че Примадона не съм аз, а е моя песен. И не съм никаква Кралица и Императрица.
Аз съм просто Жената, която пее (б.р. Женщина, которая поет е името на песента и филма, с които в края на 70-те години Алла Пугачова едновременно е избрана за певица и за актриса на годината и е канонизирана като съветската и руската суперзвезда).
А се отказах от активното концертиране на 58 г., защото така ме е учил Муслим Магомаев. Той казваше:
„СТАНЕ ЛИ 60-ГОДИШЕН, ЧОВЕК НЯМА ПОВЕЧЕ РАБОТА НА СЦЕНАТА”. Независимо в шоубизнеса или в политиката.
А Примадона беше Гурченко.
Людмила Марковна така живя, така се държа.
Дори в най-трудните за нея моменти, понеже беше характерна актриса и няма много роли за такива. А тя направи всяка, която й дадоха, забележителна.
Нейният принцип беше: „Аз съм първа и Аз съм последна. Винаги Аз. На първо място. Поне за себе си”.
С ГУРЧЕНКО ОБИЧАХМЕ ДА ХОДИМ В МАЛКИ РЕСТОРАНТЧЕТА НА ПИЦА ИЛИ СТЕК
Всички знаят легендарната й супер тънка талия. И понеже и аз се чудех как така яде пица и има такава талия, я питах. Тя не се шегуваше, а най-сериозно заявяваше:
„Аз всичко бързо изгарям – и калориите, и неприятностите”.
Идеята е, че хората трябва да се усмихват. Да мислят за бъдещето.
Да не държат в себе си гняв и обида, защото това ги трови.
Аз например винаги и за всичко прощавам.
Последното ми официално идване в Русия беше за погребението на Юдашкин. Най-добрия ми приятел! Той мина през мен, тогава живеехме в Израел, да се сбогуваме.
Прибирала съм се инкогнито и друг път в нашето село Кал, в замъка, да си нагледам дома. За мен няма значение дали е замък или е колиба – това ми е къщата.
Миналото лято и записвах там в студиото. Имам си таен път и винаги се движа по него, така че да остана незабелязана.
Сега за мен най-важно е майчинството.
То е много различно на 22, когато родих Кристина и над 60 с двете ми малки деца.
Над 60 човек всичко знае. За никъде не бърза. Не травмира децата. Спокойно говори с тях за всичко.
Аз им споделям и за моя край. От смъртта не ме е страх!
Искам да угасна като свещ сред любимите си хора. И да свири музика.
Но не моята. Примерно Lacrimosa на Моцарт...
ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД СМЪРТТА ИМА НОВ ЖИВОТ.
А ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ПРОЯВЕЛНИЯ! ЗАЩОТО НИ ПРАВИ ВСЕ ПО-СИЛНИ”.
УТРЕ ОЧАКВАЙТЕ: АЛЛА РАЗКАЗВА С ЛИЧНИ ИСТОРИИ ЗА ГОРБАЧОВ, ЕЛЦИН И ПУТИН И С КОЛКО ПАРИ Е НАПУСНАЛА РУСИЯ В НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА
Борис Ангелов
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 24 юни 21:00ч.
Режисьор: Бър Стиърс Американски актьор
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън Нед
Тя го вижда да си стяга куфарите и пита:
- Какво значи това?
Той:
- В Южните морета има един остров, където мъжът като прави секс с жена, му дават 25 евро.
Тя:
- Ха, тогава и аз ще дойда, да те видя как ще изкараш с 25 евро на месец!
Денят изисква уединение и презареждане на батериите.