Райна: Калас ме избра, защото съм независима

Kато говорим за обучение, като говорим за учителите, които помагат на тези млади таланти да намерят своя път, и за възможностите, кои бяха Вашите учители, кой Ви помогна, кой остави отпечатък върху артистичния Ви път при дебюта Ви?

Учителят има много важна роля, учителят преди всичко трябва да обича това, което прави, трябва да обича младите. Да преподаваш е нещо метафизично: даваш и получаваш едновременно. Давам си сметка, че днес, след доста години преподаване, може би вече двадесет, аз зная много повече, отколкото преди, защото в контакт с младите се научава страшно много. Трябва човек да обича младите, за да може да им помогне, трябва преди всичко да се установи емоционален, чувствен контакт, със студенина нищо не може да се направи. Трябва да се създаде климат на сътрудничество и доверие, това е изключително важно. Аз имах голям късмет, пристигнах в Италия през 1958 г. и още бяха живи старите учители от едно време, които бяха от старата италианска вокална школа. Имах късмет първата ми учителка да бъде Дзита Фумагали, която беше важна певица, беше пяла в опери на Леонкавало и Маскани и т.н. След това учих с Маестро Антонино Вото, който беше стар Маестро от Скалата, голям диригент, асистент на Тосканини, който, веднага щом ме чу, каза: „Това момиче има талант, тя ще пее в Скалата“. И в рамките на четири месеца ме подготви да пея в Скалата. Следователно, тези хора разбираха, къде има талант и се грижеха за израстването на таланта. Прекрасно си давам сметка, че аз не бях добра в началото, не е възможно да си добър веднага. Но следяха развитието с обич, с внимание, а всички мои крачки съм направила след обмисляне, след много разсъждения. Едно време беше възможно, днес за съжаления трябва да кажа, че пазарните закони са навлезли и в живота на артистите с всичките си агенции, с всичките си , как да кажа, структури, стратегии. Едно време, наистина, нямаше нужда от това, старите бяха тези, които знаеха, къде можеха да видят зараждането на нов талант. Друго име, което трябва със сигурност да припомня е Роза Понсел, стара певица, наричаха я „Карузо в пола“. Запознах се с нея, веднага щом пристигнах в Съединените щати, бях дебютирала в Метрополитън в „Палячи“.