Как безработният Ламбо стана пишман бизнесмен

Повърхностно погледнато животът на Стефан Данаилов - най-голямата мъжка КИНОЗВЕЗДА на България за всички времена, изглежда създаден от цветя и рози. Славата го спохожда съвсем млад, изиграл е всички мечтани от колегите му роли, издигнал се е до депутат, беше даже и министър на културата.

Истината обаче е много по-различна. Тя за пореден път потвърждава сериалната мъдрост, че Богатите Също Плачат. Ако се върнем години назад ще разберем, че когато избухва нежната революция Данаилов е партиен секретар на Народния театър. Тази позиция е завидна по времето на Тато. Дава някои привилегии като например тази актьорът да бъде един от единствените собственици на престижния за времето си и особено за лишената от западни автомобили родна действителност Рено 18. Или пък да бъде със семейството си контингент на Правителствена болница.

В началото на промените нещата изглеждат нормални. През лятото на 1990 г., когато цари тотален глад и по магазините няма нищо, Ламбо снима филм с Катето Евро. Видял колко зле живее партньорката му, Данаилов кани една вечер на партийна трапеза красавицата с думите: “Ела, седесарчето на батко да видиш как хранят комунистите”. Лирическият период на нежната революция обаче приключва. Сините са решени да изкоренят соца чрез унизяването на величията му. Така на Данаилов на практика е отнета работата. Налага му се да се преквалифицира на не толкова млади години, за да може да изхранва семейството си.

Звездата от екрана се захваща с бизнес. Пробва да търгува с различни продукти със западни страни. Понякога се радва на променлив успех, но като цяло нещата му никак не вървят. Ламбо признава пред себе си, че е пишман бизнесмен.

Тогава, нали си е роден с късмет, съдбата идва на помощ. У нас започват да прииждат италиански продукции, които снимат почти без пари в България. На Стефан Данаилов е поверена ролята на мафиота Муцо в поредно продължение на изпосталелия, но все още популярен сериал Октопод. Той се справя отлично и образът става за него визитка. Вземат го във всеки филм, молят го да набира и да препоръчва свои български колеги. Данаилов, разбира се, се разписва срещу най-големи суми. Цопва в политиката по Костово време. Оказва се единствената приемлива за обществото кандидатура, която БСП може да издигне за член на СЕМ. Лидер на червената партия в онзи период е Георги Първанов, на когото Ламбо остава верен и до момента. По ирония на съдбата в най-тъмносиния период за държавата майор Деянов от най-соц сериала На всеки километър е реабилитиран като малка червена звезда. След това обичаният актьор става депутат в доминирания от НДСВ парламент. Дават му Комисията по културата и медиите. Направил стаж като политик, той е готов да стане министър на културата в кабинета на Станишев. Вече е отказвал подобно предложение на Виденов, тъй като през 1995 г. и при промените в тогавашния червен кабинет през лятото на 1996 г. не се чувства достатъчно на ниво. От 2005 до 2009 г. Данаилов изкарва цял мандат в кабинета на бул. Стамболийски. Първата сделка, която трябва да подпише в новата си роля, никак не му е по сърце.

Накиснат от Лидия Шулева, именно актьорът дава за жълти стотинки Киноцентъра. Мястото, което е родило звездата му от филми като На всеки километър, Борис Първи, От нищо нещо, Дами канят, Маневри на петия етаж и много други, става собственост на американска фирма за пари, които не могат да платят по онова време дори основната сграда, камо ли златната земя на безброй декари в Бояна. Правилата на политиката обаче са железни – тази игра не е за хора със слаби нерви или чувствителни сърца. А най-често горчивата чаша трябва да бъде изпита не от онзи, който яде баницата.