Вавилон, ако обичате киното

Обичате ли киното? Значи задължително трябва да отделите 3 часа и 10 минути на Вавилон. Не заради Брад Пит, не заради ослепителната Марго Роби, не заради неистовия ритъм на музиката. Заради киното.

Вавилон, комедия, както го представя кинопрограмата, е лъжа, макар че във филма има много смях. Много! Смях интелектуален, смях народен с пълно гърло, смях през сълзи, сълзи през смях, смях тип стенд-ъп, смях дебелашки, смях детински.

Филмът нарочно прилича по много неща на повечето знакови от най-близките десетина години: на носителя на последната златна палма в Кан Triangle of Sadness, чийто "идиотски" бг превод няма да цитираме, на Великия Гетсби - версия Лео ди Каприо, на Имало едно време в Холивуд на Тарантино, на Артистът. Всичките, апропо, сме ви представяли от премиерите на фестивала на Лазурния бряг. Всичките неоценени достатъчно на Оскарите. 

Някой ще изреди и още няколко почти цитирани във Вавилон филма, още от Чаплин насам, посветени на смъртта на нямото кино. Тема отпреди век, която би изглеждала безинтересна на зрителите днес.

Вавилон обаче разказва, през уж изтърканата тъга по немите филми, и пръв дръзва да говори за смъртта на киното изобщо. Предизвестена смърт по безброй причини - от световната чалгизация до изкуствения интелект. И поради това няма как да бъде наречен "комедия", защото по съществото си, не само по финала, е трагичен. За всеки, който обича киното.

В ролята на киното в този филм, на обречения главен герой, не е само киното.

В ролята на киното е и Брад Пит, измореният красавец с най-големия чек в Холивуд, на когото пресата издава смъртна присъда като звезда и обещание за безсмъртие в неведомото бъдеще по сценарий. Но може би и последният мъж и човек световна - супер кинозвезда в живота. Такъв ли е? Такъв е. Вече четвърт век.

В ролята на киното е и Марго Роби: безсрамна, но добра по душа, арогантна заради неприетата й любов, "на две ракии" и неясно колко кока "по рождение", докато съвсем трезво осъзнава, че пътят напред е илюзия.

В ролята на киното е и Диего Калва - невидимият човек, който прави киното, без да е звезда, докато не стои, а хвърчи зад кадър и се опитва да се слее с безумието и да му придаде филмова форма. 

И понеже говорим за филми, останалото няма да го разказваме. Не, защото се правим на интересни. А, защото киното е за гледане. И за преживяване!

Борис Ангелов