Срещаме се в една обикновена, но удобна с местоположението си край НДК софийска сладкарница, която не блести с нищо. Благодарен съм за уникалния журналистически шанс на Жени Живкова, която уреди всичко. Слушал съм от малък различни легенди и предания за Владимир Живков и той ме изненадва. Най-вече с демонстрирания интелект: построяването на фразите, липсата на плеоназми в речта. Хубаво би било повоче хора да говореха толкова добре в медиите и политиката ни. Мнозина виждат Владимир Живков на улицата и не могат да го познаят. Той не се е показвал по телевизията след Десети ноември. Не дава и интервюта. На пръв поглед изглежда доста променен, което е и нормално. От времето, когато бе смятан за принц на соца минаха дълги години. Синът на Тодор Живков досущ прилича на баща си. Днес мъжът, за когото се носеха смехотворни слухове как профуквал хиляди в брой по казината в Монте Карло, живее скромно в Бояна. Къщата му е по-малка от околните палати на известни бизнесмени. Владимир Живков не се радва на царско битие. Говори, сякаш отговорите му са написани. А не знае въпросите. Това е показателно за онези, които години наред разправяха, че бил на ниско интелектуално равнище. Поне да бяха разменили някоя приказка с него. Това е първото интервю с Владимир Живков, правено по повод годишнина на баща му, което бе дадено специално за новия брой на Супер 19`.
Как живеете, господин Живков?
Животът ми е като на всеки нормален български гражданин. Имам много познати, имам и приятели. Разбира се, не са колкото бяха преди Десети ноември. Останаха най-верните. С повечето от тях сме заедно от детинство. В семейството цари разбирателство. Имам малък бизнес.
Говорите много за Десети ноември. Добра или лоша е тази дата за Вас? По ирония на съдбата тя е рождена за сина ви – Тодор Живков Младши...
Да, така е. Десети ноември е рожденият ден на сина ми. А политическата дата не би трябвало да бъде Десети, а Девети ноември. Защото именно тогава баща ми подаде оставка на заседание на Политбюро. Казвам Ви го като свидетел и на двете събития. Аз до последния момент не знаех за това негово намерение. И научих на Девети. На Десети ноември драми не е имало, както се пишеше и се говореше през годините на прехода. Нещата бяха предрешени в Москва. Схемата на Горбачов беше една и съща във всички социалистически страни.
В последните години отношението към Вашето семейство много се промени. Защо според Вас хората погледнаха на него с други очи?
Съгласен съм, че нещата се развиват в положителен аспект. След Десети настройваха хората да ругаят, да оплюват. С течение на времето нещата се изясниха. Видя се, че баща ми като ръководител на партията и държавата, независимо от някои грешки, ще остане в историята като голям държавник. Има и паметник, направен от Секул Крумов.
Как приехте влизането на Жени Живкова в политиката? Вие бихте ли я последвали?
Смятам, че беше положително. Тя дълго обмисляше предложението към нея и е добре, че прие. Намирам го за правилно решение. Аз самият нямам нито нужда, нито желание да влизам в политиката. Никога не съм обичал да бъда в центъра на вниманието. Характерът ми е такъв.
Иван Славков беше казал, че в България има две династии – Кобургската и Правешката. Как преценявате като част от едното семейство ролята на династиите в новата ни история, защото тези две са водили страната цял век?
Не съм съгласен точно с това изказване на Иван Славков, че моето семейство е династия. Явно го е казал на майтап. А иначе наблюдавах с интерес как Царят успя за кратко време да привлече многобройни съмишленици и симпатизанти и да спечели изборите през 2001 г...
Още по темата четете в новия брой на Супер 19`!
Автор: Борис Ангелов
facebook.com
