Изследователи потвърждават потопа в Черно море

Високотехнологично оборудване, каквото никога досега не е използвано в подводната археология по света, е един от основните фактори за откритията. Тази година учените работеха в открито море с кораба „Havila Subsea”, който е проектиран за детайлно дънно картиране и проучване за нуждите на газодобивната и телекомуникационната индустрия.

Корабът има шест подводни колони с витла, всяко от които се върти на 360 градуса. Благодарение на това „Havila Subsea” е способен да се движи странично във всички посоки и да стои „като закован”. Най-отгоре има две DGPS станции, благодарение на които се прави изключително точно позициониране на кораба във всяка секунда. С помощта на тази система корабът се фиксира в морето непоклатимо, така че да няма отместване повече от 20 см.

Електронната система за управление на баластите гарантира, че в открито море корабът е абсолютно стабилен и не се полюшва нито сантиметър: учените казват, че  на него човек се чувства като стъпил на земята. През миналата година работата в открито море беше с друг кораб, „Stril Explorer”, който е по-малък, но има същите характеристики.

„Havila Subsea” е оборудван с два дистанционно управляеми подводни апарата (ROV) от най-ново поколение, даващи възможност за пълно сканиране на дъното посредством различни геофизични методи и/или пълно оглеждане и заснемане на подводни обекти. Те са способни и да извършват редица манипулации, в това число и почистване на потънали обекти от тиня.

Първият ROV, именуван „Surveyor”, събира геофизични – акустични данни и образна информация, казва проф. Адамс. Ценно за изследователите е, че машината се движи забележително бързо над морското дъно – със скорост около 5 възела. Това позволява бързо да се трупат големи обеми данни и да бъдат „покрити” с детайлна информация големи площи от дъното. Всичко, което машината „вижда” по време на търсене, се наблюдава в реално време в геофизичния контролен център на кораба:

Контролната зала на Havila Subsea, един от най-модерните кораби за проучване на морското дъно.

По време на търсене в контролния център има постоянно човешко наблюдение. Археолози и геофизици дежурят пред мониторите. Още с първия, макар и не много детайлен, изглед на намерен кораб, те записват първите данни – локация, размери, предполагаем тип и епоха и др. „Тук режимът е такъв – 8 часа сън и 16 часа работа”, казва Кирил Велковски.

„Тук режимът е такъв – 8 часа сън и 16 часа работа”, казва Кирил Велковски

Когато се „забележи“ някакъв обект, на дъното се спуска работен клас ROV, за да „огледа” находката подробно. Този ROV прави фотографско заснемане – сканиране на обекта. Той има много мощно осветление и 6K камери за целите на заснемането, което често е в размер на десетки хиляди статични кадри от всички страни. След това с помощта на фотограметрична технология на обработка учените на борда изграждат тримерни модели на обектите със сантиметрова точност.

И двете ROV машини са безпилотни и се управляват дистанционно. Те се спускат от кораба и се движат близко до дъното по предварително зададена траектория. Само в редки случаи се налага човешка намеса в работата им – например за управление на роботизираната ръка, която трябва да извади обект или пък да почисти тинята, за да се открие даден детайл.

Управлението на робо-ръката става чрез система, при която сензорна „ръка” проследява движението на ръката на човек на кораба и подава командите за всеки милиметър движение по кабела, свързващ кораба с ROV.

Генерирането на фотограметричния модел е тежка изчислителна задача. Тя се изпълнява от мощен компютър на Университета Саутхамптън: система с 4 графични карти, 64 процесорни ядра и 600 GB оперативна памет. „Сглобяването” на един образ отнема от няколко часа до няколко дена.