Електронни етикети предупреждават кога млякото се разваля

„В „Хари Потър“ това е вълшебство“, казва Джонатан Коулман, учен по материалознание в Тринити Колидж Дъблин. – „Но за нас това е просто технология.“ Коулман и екипът му са създали първите печатни транзистори, направени изцяло от 2D наноматериали. С други думи, те са направили напълно плоска електроника, която може да бъде отпечатвана. При това изключително евтино!

Подобна печтна електроника може да има огромен брой приложения. Такива устройства биха могли, например, да бъдат използвани за заместване на традиционните ценови етикети в супермаркетите – вместо служител да ходи с „пистолет“ да поставя етикети, електронните етикети могат сами да се актуализират. От такава печатна електроника могат да се правят паспорти, които се подновяват автоматично, или етикети за бутилки вино, които казват на купувача дали напитката е стояла на топло. Досущ като в „Хари Потър“ те биха могли да служат и за анимирани вестници, плакати и обложки за книги.

Колман вижда тази технология в съчетание с „Интернета на нещата“. Това може да свърже дори най-обикновените предмети от бита. Така например кутията с мляко вече може да има интернет връзка, за да каже на собственика си – посредством неговия смартфон – дали млякото не е започнало вече да се разваля. Прозорецът в спалнята може да предлага справки за метеорологичната обстановка навън.

„Ако можете да печатате електрониката евтино, то можете да направите неща, които са почти невъобразими“, казва Колман.

Печатируемата електроника съществува под една или друга форма от около 30 години. Предимството, което новите транзистори имат пред по-старата печатируема електроника, е свързано с изграждащите я материали. Докато повечето електроники „за печат“ се правят от полимери, новото изобретение на Колман е направено от графен. Графенът – един наноматериал, за който много се говори напоследък – двуизмерна решетка със структура като пчелна пита, съставена от въглерод с дебелина само един атом. Това е здрав, лек и изключително добър проводник, а освен това – и може би най-важното – е евтин.

„Това се прави от графен и графит и е просто нещо, което е изкопано от земята“, казва Колман.

Освен че са евтини, новите 2D печатируеми електронни устройства са много по-качествени, казва изследователят. Съществуващите типове имат редица ограничения за ефективността, свързани със стабилността и преобразуването на енергията.

Транзисторите, разработени от екипа на Колман, са отпечатани с помощта на графенови нано-листове като електроди, с помощта на волфрамов дислеинид и борен нитрид (други два наноматериала) за другите части на транзистора. Наноматериалите се произвеждат в течност по метод, разработен от самия Колман. Получените нанолистове са плоски и (сравнително) широки. Те могат да бъдат проводящи, изолиращи или пък полупроводникови, в зависимост от материала.

Изследването е публикувано този месец в списание Science.

Greentech.bg.